СТАНКА НИКОЛОВА – ПРЕЗ ПРАГА НА СТРАСТТА ПРЕМИНАХ...

ДУМИТЕ

 

Какво сте, думи?

Мост или игла

през ухото на времето?

Мрежа,

захвърлена

в океана на чувствата?

Овладяно до тънкост

изкуство?

Семе за посев,

жадувани кълнове

или стрела,

полетяла над хълмове?

Какво сте, думи?

Тревога, повеля,

на уморения пътник

мека постеля?

На болния

капка зелена утеха,

на победителя

звъна на успеха?

Думи, какво сте?

На мисълта

красива одежда,

пещера хладна

на горда надежда,

глътчица въздух

в кладенец тъмен

или въже нагоре

по стръмното?

Какво сте, думи?

Какво сте?

 

 

ЗИМА

 

О, този студ, усещам, ще прекърши

мислите ми - птици заскрежени -

надеждата- оръфан къшей,

премръзнала, скимти до мене.

Отдавна Бог не е изплитал

такава белоснежна дреха,

като близнаци тръгват дните

да търсят другаде утеха.

И любовта ми - гълъб сгушен -

за слънчев знак е закопняла,

на зимните цигулки се наслуша

и досади й акварелът в бяло.

Ще припнете ли, ручеи поройни,

да отнесете зимните ми мисли

и пролетта - прастарият художник-

да си разтвори шарения скицник?

 

 

ЖЕЛАНИЕ

 

Ще те изпия, ден, до дъно.

Макар че Бог те е орисал

да бъдеш често нерв опънат,

където Дяволът се киска.

Макар че лудостта пораства,

тъй както буренът край път

и брат застава срещу брат си.

Смъртта край тях завърта сърп.

А горе, в звездната си люлка,

Луната пак сребро разсипва.

Небесен ангел към земята спуска

стрели любовни - дъх космичен.

Полето чака свойта жътва.

Немее тежък житен клас

и трепва в клоните закътан

най - ранобуден птичи глас.

Ще те изпия, ден, до дъно.

Такъв си, сладостно - горчив.

При теб след време ще се върна,

макар чрез някой кратък стих.

 

 

ВИНО

 

На глътки пия мойто вино,

от някого наречено живот,

през прага на страстта преминах,

открила дивния й плод.

Как бавно течността избистрена

прелива в уморената ми плът.

Тъй просто всичко е измислено -

надолу все реките си текат.

И стигайки до океана,

потъват в чуждите води,

но там, из тъмните балкани,

водата пак ще се роди.

На дните ни зеления им смисъл

убягва ми и досега,

навярно виното измислено

на бога е поредната шега.

Но все си мисля,

че след мене

ще се опиват моите деца,

а аз- частица от вселената -

край тях навярно ще кръжа.

 

 

ВАРВАРИТЕ В НАС

 

                       На Константин Кавафис

 

В нас варварите са били, поете,

изкусно във лъжи оплетени.

Не другаде били са враговете -

отглеждали сме ги в сърцето ни.

И ето днес, в часа на карнавала,

около кладата запалена,

разливат шумно със бокалите

не вино, а кръвта ни алена.

О, варвари, очите ви брутални

излъчват най - безумния рефрен,

но знам, че неотменно към финала,

се вихри карнавалният ви ден.

И може би за кой ли път човека

ще преобърне стария хастар

и ще започне в късен час, полека,

да пише пак човешкия буквар.

 

 

САМОТНА ЯБЪЛКА

сред голи клони.

Странно кратък

философски етюд.

Дървета без листи -

скучен сезон е.

Ще ни заклещи

упоритият студ.

Само храбрата

ябълка виси,

съблазън земна,

последния плод.

Сякаш знае-

от нея зависи

едно начало

на следващ живот.

 

 

СТИХИИ

 

Тук вятърът не е гост, а стопанин

и винаги е заситен, нахранен.

От сутрин до вечер тича, вилнее

и с океана там спори, на кея.

И двамата са яростни, сърдити -

светът е сякаш тяхното откритие -

и сякаш нямат никаква представа

след тяхната кавга какво остава.

Ту покриви, отнесени далече,

или дърво с претенции за вечност,

внезапно преобърнали се лодки

и кораби, за миг закотвени.

А Зевс отгоре уж ги понаглежда,

предупредително повдига вежди,

очите му светкавично просветват,

но двамата юнака и не трепват.

Най- после, уморени и доволни,

че наиграли са се тъй охолно,

затихна вятърът, заспа океана…

Нима тук има нещо постоянно?

Отдъхна си светът и с нови сили

под блясъка на дневното светило

захвана пак деня си да подрежда

и да отхранва новата надежда.

 

***

Станка Николова е родена през 1944 година в с. Ивански, Шуменска област. Завършила е Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий “. Работила е в сферата на образованието и културата в гр. Разград. Писала е и е публикувала стихове в някои от централните периодични издания и предимно в местния печат. Издала е две поетични книги -“ Спасена тишина “, 1999 г. и “Когато лятото отмине “, 2005г. Стихотворението й “Есенно“ е включено в международния сборник с поетични творби на английски език “Течно огледало “ след проведен конкурс през 1998г.


http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09…/846-stanka-nikolova