ПАТРИАРШЕСКО
„Защото младите народи, както и младите хора, са поети.”
Иван Вазов
...И всичко е отдавно проиграно
- тълпите, орисията, греха.
Светът – самотен, по-самотни ние
в невидимата своя пустота..
Не всичко – има младо вино
във залеза на всяка тишина.
И не е проиграна самотата на
Блудника, завърнал се в нощта.
О, тази самота на млада кръв!
Ще прекипява още векове,...
додето се превърне във тъга,
която мие пътя на страстта.
А младите народи са деца -
до Възкресението им има време,
щом още Някой гали ги с ръка,
с която е създал и песента им...
БРЕЗА
Защо ли този свят е подреден,
а ние сме разхвърляни до Бога?
Не си пчелата в слънчевия зной,
нито брезата, нито еднорога...
Кънтят тъй тежки стъпки по земята
и носи студ и хаос, и мъгла
един на самота обричан, конник,
пронизван пак от страх и тишина...
И само песента му отстоява
мига на подреденост-светлина,
която той погубва всяка зима,
додето плаче бялата бреза....
ПРИЮТЯВАНЕ
Хвалете го – той няма да умре! ...
Ще се катери мълком по скалата,
додето някой хвърли му въже
И го спаси от тъмнина и вятър...
Той не умее тихо да гладува,
да ходи бос, да пие, да тъгува.
И да обича – страшно като мрак,
погълнал пепелта си – след пожара.
Не му е съдена дори родина
под скъсаната риза да си носи
по пътища от дим и от мъгли.
И да я топли нощем – със дъха си
Родината е тихото добро,
в което приютяваш мисълта си,
докато сто камбани известяват
как си строи бездомника - театър.
ДОМ
И все така е вгледано навън
окото – свети старата ключалка.
Бездумие е вътре, тишина
от тъмни утрини и сляпо пладне
Привързаности – нежни изпитания,
от възли, вкаменили сетивата.
Мълчат отдавна цели градове.
Мълчи и битието – тъмно, пусто.
Какво ли е мълчащият ти дом
пред гневната обреченост на Гордий?
Привързаности – страшни светове,
строени без отвъдности - но с котви.
Мълчи и гледай стара ключалка.
Отдавна е ръждясал този ключ.
Когато влезе, имаше луната ...
Днес свети възел - стар като въпрос.
http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/189-rashel-levi
