ЕЛЕНА ВЛАЙКОВА - КАТО ПО МОКЪР МОРСКИ ПЯСЪК...

АКО БЯХ

 

Ако бях една цигулка

щях да плача

всяка нощ,

а денем да се смея,

докато ми се разсъхне

лакираната физиономия

и ми се пръснат струните.

 

Накрая щях озъбена да легна

върху някой излишен гардероб

и щяхме да си шепнем -

той, аз и паяците

страшни приказки

за някога...

 

Дрехите от закачалките

щяха да се изхлу-у-зят

лекичко,

за да ни се поклонят

от благодарност.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНА

 

в пространството

на собствената си глава,

 

аз чувам тежък чук как удря до безкрайност

по сгърченото ми сърце,

най-тайният, най-тъжният

ми кът.

 

Чувствам как мъчително, парейки се откъртва

огромен къс от моята

вкоравена и кървяща

плът.

 

Тя се свлича бавно и болезнено надолу.

Спира се в петите ми,

където често е сгушен

Страхът.

 

 

ГРЕШНИЦА

 

Аз вървях през греховете си,

като по мокър морски пясък.

Очаквах случайната вълна.

Надявах се тя да заличи

завинаги вината ми.

 

Наказа ме

с внезапен плясък!

 

 

БЕЗВЪЗВРАТНО

 

Тънкият конец се скъса.

Бившият гердан

разсипа се безславно

по изкаляния под.

Блестяха тук и там

мънички и чистички

зрънца от стъкълца.

Вдигнах крайното.

Отблизо то беше

черно като петък!

До него

сивееше съботното,

уморено.

Неделното

се хилеше от ъгъла

и хоп!

Подухна лек ветрец

и го подгони в миша дупка.

Къде изчезна празника ?

Останаха ми само делници.

Уморих се вече да ги нижа.

Ела, петленце черно,

изкълви ги -

всичките!