АТАНАС ГАНЧЕВ - ПУСКАМ СВЕТУЛКИ ОТ РЪЦЕТЕ СИ...

ВИЕ СТЕ ТУК!

Тиха юлска нощ...
Приседнал на мястото,
където някога беше даджата
на селския ни пещник,
ловя в шепи светлина.
Дочувам гласове...
И пускам светулки
от ръцете си.

*** 
	           На Пламен Монев
Утре.
Още един-два детайла,
още две-три по-смели замахвания на четката
и най-цялостното ми платно ще бъде завършено.
Завършено ли?
Щъркелът едва що пристигна днес
и донесе в гнездото си първите съчки.
И литна високо над покривите.
И утре. И след месец.
И догодина. И след години...

*** 
На двадесет метра от брега
самотната скала, вградена в морето...
Около върха й кръжи
ослепително бяла чайка.
Закотвена като скала 
в приземното си ежедневие,
мисълта ми извиква
представата за полет
с точно определени координати - 
обич към морето,
болка по брега.


26.07.1982