СЕВГЮЛ

Тя е любима песен.
Минава уж мимоходом, 
а сякаш винаги си я пял.

За секунда те сразява 
или прегръща. 

Любимата песен е просто любима – 
не иска въпроси!


* * * 
Последната улица 
на града 
е тази, по която 
нощният 
пътник няма представа 
за пътя си.
Най-тъмна, 
без пълнолуние 
и звезди, 
без крайпътен камък – 
в случай на озлобено 
куче, 
без сенки 
отминаващи.
В последната улица 
на града 
пътникът трябва да 
си спомни 
как се слуша 
за да чуе 
единственото доказателство, 
че е там – 
часовникът 
на къщата.


* * * 
Не искам да имитирам времето – 
неговото непрестанно желание.
Или пък времената – 
в настроение да ме поучават.
Не искам да имитирам "любовта", 
измислена от някой изтънчен познавач.
Ще мога ли да съхраня душата си 
и мислите безформени, 
без да ги загубя?

https://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/11-gergana-lukova