АХИНОРА ТОШКОВА - ВЕЧЕРНО

 



ВЕЧЕРНО

С ръце, очистени от злото,
събира вечерта косите на деня

и с тях обкичва тъмната си дреха. С разплакани очи към нея се прокрадва малко облаче и крие ризата си напрашена от лятото. Развълнувана, реката чака своята луна, да поприказва с нея до изгрева на слънцето.

Но тази нощ луната не дойде – не можеше да си сплете обърканата плитка...