Йордан Василев е автор на проза, добил известност с първия си сборник „Исус днес ...ако ходеше по земята“ (2005) и последвалите го белетристични книги – романите: „Синята раса“(2006), „Блокът“(2009), „Студентът“(2014), „Пътят на Йехова“(2016). В електронните сайтове за литература представя и стихове. Именно тях той събира в първия си поетичен сборник „Любовно адажио. Лирика“. Така след завоюваното признание на белетрист, чрез словото си „на хартия“ той се представя в много добра светлина и като поет.
Думите ми в заглавието на настоящия предговор са опорните стълбове, на които се крепи атмосферата на поетичния сборник на Йордан Василев. В неговите стихове има опиянение от любов, която се преплита през чувството за почит към Исус, а стихове в стил оперни речетативи отнасят съзнанието ни към друг вид любов – към близкия човек, към ближния, към отечеството – към другия. Така в своята съвкупност цялата стихосбирка носи атмосферата на музикалното адажио, интермецо –въобще тона на музиката.
Стиховете на Йордан Василев за любовта, написани в бял стих, са изпълнени с много чистота, мечтателност, дълбочина на любовното преживяване и стремителност на излятото чувство. Тяхната динамика се налага и от формата им: вертикално разположени, в това има динамика и устремност на изказа.
ВРЕМЕТО НА ТРЕПЕТИТЕ
реката се протяга в руслото си
слънцето напича гърба ѝ
и настава времето
на горещините в нашите сърца
господарят на небето залязва
и мостът на въздишките
се изпълва със двойки
които гледат небето
звездите се съединяват две по две
и се сливат в щастието
наречено любов
Чистотата, искреността, ефирността на любовния трепет в стиховете, обаче, преминава през почитта, обичта към Бог, към Исус, въобще през религиозното християнско чувство. Тъкмо това преплитане на едно земно чувство с трепета към божественото придава на любовта в поезията на Йордан Василев чувствителност, близка до бляна, мечтателността, ефирния полъх.Това са стихове, които съществуват на хартията леко и нежно, въздушно и красиво. Цялата природа е съживена от възникналото любовно чувство у автора, а непрекъснатият му диалог с Бог още повече усилва чистотата и искреността им.
……..
за мен си любов и светлина
врата към рая
път към щастието и Христос
за тебе съм готов
да бъда планината
която спира студените ветрове
бих те търсил с дни в гората
Тъкмо това преплитане и успоредно присъствие на една чисто любовна лирика с християнски мотиви в нея придава на поезията на Василев ритъм на музика, придава ѝ някаква надземност и метафизика. За него любовта е вид катарзис, навлизане в дебрите на красивото, идеалното – един поетичен мираж, който авторът с наслада описва в своите стихове. Съвсем акцентирано поетичният му раздел „Любовно“ завършва с едно стихотворение, конструирано като кръст: „Бог е любов (вертикално) – любима обичам те с цялото си сърце (хоризантално) – светът се крепи (вертикално) – на любовта (хоризантално)”. Любовта и божественото в поезията на Василев са синонимни думи – в света те са взаимнозаменяеми. Така те поддържат нашата душа чиста и непорочна, държат ни над земята, над бита и ни правят в любовта да се докосваме до Вселената, небесните висоти. А всичко това е музика на душата. Тъкмо тя звучи апотеозно в стиховете на Йордан Василев.
Крайно интересен и оригинален като находка е разделът „Опера“. Тук под формата на оперни речитативи поетът разкрива трагико-поетични мигове от душевните преживявания на познати класически герои. В „Ария на Мария Магдалена“, „Ария на Юда“, „Ария на Петър“, „Ария на Терсит“, „Ария на Антигона“, „Ария на Едип“, „Ария на Прометей“, „Ария на Казанова“, „Ария на Дон Жуан“ любовта е мощен импулс за вътрешни самобичувания, за жестока самоосъдителност, въобще път към знаменателен катарзис, който приближава героите до Бога или ги отдалечава; катарзис, който намесва вътрешните им душевни пластове, породени от любов към близък човек, към Бог или въобще към Човека. А тъкмо разкривайки тази любов те извървяват своята душевна Голгота.
АРИЯ НА ЮДА
……………
аз си плащах от кесийката
за добрите си дела
и накрая продадох Учителя
на цената на един роб
и робът бях аз
след това се разкаях
но вината така натежа
че се обесих
така
на дървото
очаквах Спасителя
но странно
Той отмина
В този раздел има и други интригуващо звучащи стихове, които ни потапят в света на оперния изпълнител, т.е. този на музиката. Йордан Василев умело чрез поетичното слово гради психологията на Артиста, разпнат между съвременния брутален свят и този на изкуството. Тъкмо избраният речитативен стил дава възможност на поета да изрази задъханата чувствителност на Твореца – избрал висините на изкуството, но и теглен от въжетата на една крайно прозаична действителност. Заглавията на стихотворенията сами говорят за антиутопичната си съдържателност „Портрет на примадоната“, „Партер“, „Антиария“, „Трио и хор“.
Йордан Василев в своя поетичен сборник „Любовно адажио“ проявява удивителен усет за съвременната чувствителност на днешния човек, разпънат между битовите си проблеми за оцеляване и стремежа си да бъде сред атмосферата на изкуството, на вечните му нравствени и естетически стойности. Той търси своя нравствен и културен център в душата си, рее се между Земята и Небето. И всичко това се озарява в душата му от Любовта. Тъкмо на нея Йордан Василев посвещава и едно от стихотворенията си, което се явява и програмно за неговия поетичен сборник. Така тази поетична книга се явява един крехък поетичен химн на това чувство, което намества дисхармонията в душата ни и прави да се държим изправени на Земята.
ЛЮБОВТА Е….
любовта е топлата стая във зимната вечер
и светлината на звездите в небето
капризна е като луната
която променя своите фази
любовта е Божията светлина
всред мрака на омразата
без нея ставаме безчувствени роботи
ставащи сутрин
работещи осем часа
и тъпеещи още осем
любовта е победата над смъртта
и допирът със вечността
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-…/311-krum-gergitzov
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev
