КРУМ ГЕРГИЦОВ – ПОЕТИЧНИ СЛОВА ЗА ЛЮБОВ, БОГ И МУЗИКА

Йордан Василев е автор на проза, добил известност с първия си сборник „Исус днес ...ако ходеше по земята“ (2005) и последвалите го белетристични книги – романите: „Синята раса“(2006), „Блокът“(2009), „Студентът“(2014), „Пътят на Йехова“(2016). В електронните сайтове за литература представя и стихове. Именно тях той събира в първия си поетичен сборник „Любовно адажио. Лирика“. Така след завоюваното признание на белетрист, чрез словото си „на хартия“ той се представя в много добра светлина и като поет.

Думите ми в заглавието на настоящия предговор са опорните стълбове, на които се крепи атмосферата на поетичния сборник на Йордан Василев. В неговите стихове има опиянение от любов, която се преплита през чувството за почит към Исус, а стихове в стил оперни речетативи отнасят съзнанието ни към друг вид любов – към близкия човек, към ближния, към отечеството – към другия. Така в своята съвкупност цялата стихосбирка носи атмосферата на музикалното адажио, интермецо –въобще тона на музиката.

Стиховете на Йордан Василев за любовта, написани в бял стих, са изпълнени с много чистота, мечтателност, дълбочина на любовното преживяване и стремителност на излятото чувство. Тяхната динамика се налага и от формата им: вертикално разположени, в това има динамика и устремност на изказа.

 

ВРЕМЕТО НА ТРЕПЕТИТЕ

реката се протяга в руслото си

слънцето напича гърба ѝ

и настава времето

на горещините в нашите сърца

господарят на небето залязва

и мостът на въздишките

се изпълва със двойки

които гледат небето

звездите се съединяват две по две

и се сливат в щастието

наречено любов

 

Чистотата, искреността, ефирността на любовния трепет в стиховете, обаче, преминава през почитта, обичта към Бог, към Исус, въобще през религиозното християнско чувство. Тъкмо това преплитане на едно земно чувство с трепета към божественото придава на любовта в поезията на Йордан Василев чувствителност, близка до бляна, мечтателността, ефирния полъх.Това са стихове, които съществуват на хартията леко и нежно, въздушно и красиво. Цялата природа е съживена от възникналото любовно чувство у автора, а непрекъснатият му диалог с Бог още повече усилва чистотата и искреността им.

……..

за мен си любов и светлина

врата към рая

път към щастието и Христос

за тебе съм готов

да бъда планината

която спира студените ветрове

бих те търсил с дни в гората

 

Тъкмо това преплитане и успоредно присъствие на една чисто любовна лирика с християнски мотиви в нея придава на поезията на Василев ритъм на музика, придава ѝ някаква надземност и метафизика. За него любовта е вид катарзис, навлизане в дебрите на красивото, идеалното – един поетичен мираж, който авторът с наслада описва в своите стихове. Съвсем акцентирано поетичният му раздел „Любовно“ завършва с едно стихотворение, конструирано като кръст: „Бог е любов (вертикално) – любима обичам те с цялото си сърце (хоризантално) – светът се крепи (вертикално) – на любовта (хоризантално)”. Любовта и божественото в поезията на Василев са синонимни думи – в света те са взаимнозаменяеми. Така те поддържат нашата душа чиста и непорочна, държат ни над земята, над бита и ни правят в любовта да се докосваме до Вселената, небесните висоти. А всичко това е музика на душата. Тъкмо тя звучи апотеозно в стиховете на Йордан Василев.

Крайно интересен и оригинален като находка е разделът „Опера“. Тук под формата на оперни речитативи поетът разкрива трагико-поетични мигове от душевните преживявания на познати класически герои. В „Ария на Мария Магдалена“, „Ария на Юда“, „Ария на Петър“, „Ария на Терсит“, „Ария на Антигона“, „Ария на Едип“, „Ария на Прометей“, „Ария на Казанова“, „Ария на Дон Жуан“ любовта е мощен импулс за вътрешни самобичувания, за жестока самоосъдителност, въобще път към знаменателен катарзис, който приближава героите до Бога или ги отдалечава; катарзис, който намесва вътрешните им душевни пластове, породени от любов към близък човек, към Бог или въобще към Човека. А тъкмо разкривайки тази любов те извървяват своята душевна Голгота.

 

АРИЯ НА ЮДА

……………

аз си плащах от кесийката

за добрите си дела

и накрая продадох Учителя

на цената на един роб

и робът бях аз

след това се разкаях

но вината така натежа

че се обесих

така

на дървото

очаквах Спасителя

но странно

Той отмина

 

В този раздел има и други интригуващо звучащи стихове, които ни потапят в света на оперния изпълнител, т.е. този на музиката. Йордан Василев умело чрез поетичното слово гради психологията на Артиста, разпнат между съвременния брутален свят и този на изкуството. Тъкмо избраният речитативен стил дава възможност на поета да изрази задъханата чувствителност на Твореца – избрал висините на изкуството, но и теглен от въжетата на една крайно прозаична действителност. Заглавията на стихотворенията сами говорят за антиутопичната си съдържателност „Портрет на примадоната“, „Партер“, „Антиария“, „Трио и хор“.

Йордан Василев в своя поетичен сборник „Любовно адажио“ проявява удивителен усет за съвременната чувствителност на днешния човек, разпънат между битовите си проблеми за оцеляване и стремежа си да бъде сред атмосферата на изкуството, на вечните му нравствени и естетически стойности. Той търси своя нравствен и културен център в душата си, рее се между Земята и Небето. И всичко това се озарява в душата му от Любовта. Тъкмо на нея Йордан Василев посвещава и едно от стихотворенията си, което се явява и програмно за неговия поетичен сборник. Така тази поетична книга се явява един крехък поетичен химн на това чувство, което намества дисхармонията в душата ни и прави да се държим изправени на Земята.

 

ЛЮБОВТА Е….

любовта е топлата стая във зимната вечер

и светлината на звездите в небето

капризна е като луната

която променя своите фази

любовта е Божията светлина

всред мрака на омразата

без нея ставаме безчувствени роботи

ставащи сутрин

работещи осем часа

и тъпеещи още осем

любовта е победата над смъртта

и допирът със вечността

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-…/311-krum-gergitzov


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev