КРУМ ГЕРГИЦОВ – МИЛОСЪРДИЕ, ГРЯХ И ЛЮБОВ В ДВЕ КНИГИ

Йордан Василев е автор на проза, добил известност с първия си белетристичен сборник „Исус днес, ако ходеше по земята” (2005) и последвалите го романи: „Синята раса” (2006), „Блокът” (2009), „Студентът” (2014), „Пътят на Йехова” (2016). В електронните сайтове за литература представя и стихове. Именно тях той събира в първия си поетичен сборник – „Любовно адажио. Лирика”. Така след завоюваното признание на белетрист, чрез стиховете си „на хартия” той се представя в много добра светлина и като поет.

Любов, Бог, музика – това са думите стълбове, на които се крепи атмосферата на поетичния сборник на Йордан Василев. В неговите строфи има опиянение от любов, която се преплита през почитта към Исус, а стихове в стил оперни речитативи отнасят съзнанието ни към друг вид любов – към близкия човек, към ближния, към отечеството – към другия. Така в своята съвкупност цялата стихосбирка носи атмосферата на музикално адажио, интермецо – въобще тона на музиката.

Стиховете на Йордан Василев за любовта, написани в бял стих, са изпълнени с много чистота, мечтателност, дълбочина на интимното преживяване, стремителност на излятото чувство.

Чистотата, искреността, ефирността на любовния трепет обаче преминава през почитта, обичта към Бог, към Исус, въобще през едно неприкрито религиозно християнско чувство. Тъкмо това преплитане на земното чувство с трепета на божественото придава на любовта в поезията на Йордан Василев чувствителност, близка до бляна, мечтателността, ефирния полъх. Това са стихове, които съществуват на хартията леко и нежно, въздушно и красиво. Цялата природа се съживява от възникналото любовно чувство, а непрекъснатият диалог с Бог още повече усилва чистотата и искреността им.

Крайно интересен и оригинален като находка е разделът „Опера”. Тук под формата на оперни речитативи поетът разкрива трагико-поетични мигове от душевните преживявания на познати класически герои. В „Ария на Мария Магдалена”, „Ария на Юда”, „Ария на Петър”, „Ария на Терсит”, „Ария на Антигона”, „Ария на Едип”, „Ария на Прометей”, „Ария на Казанова”, „Ария на Дон Жуан” любовта и грехът са мощен импулс за вътрешно самобичуване, за жестока самоосъдителност, въобще път към разтърсващ катарзис, който приближава героите до Бога или ги отдалечава; катарзис, който намества вътрешните им душевни пластове, породени от любов към близък човек, към Бог или въобще към Човека. А тъкмо разкривайки тази любов, те извървяват своята душевна Голгота.

В този раздел има и други интригуващо звучащи стихове, които ни потапят в света на оперния изпълнител, т. е. този на музиката. Йордан Василев умело чрез поетичното слово гради психологията на Артиста, разпнат между съвременния брутален свят и този на изкуството. Тъкмо избраният речитативен стил дава възможност на поета да изрази задъханата чувствителност на Твореца – избрал висините на изкуството, но и теглен от въжетата на една крайно прозаична действителност.

Йордан Василев в своя поетичен сборник „Любовно адажио” проявява удивителен усет за съвременната чувствителност на днешния човек, разпънат между битовите си проблеми за оцеляване и стремежа си да бъде сред атмосферата на изкуството, на вечните му нравствени и естетически стойности. Той търси своя нравствен и културен център в душата си, рее се между Земята и Небето. И всичко това се озарява в душата му от Любовта. Всички тези внушения са предадени от Йордан Василев много умело, което показва, че той е не само много добър белетрист, но и много добър поет.

Атанас Петров е познат на русенци като ръководител на издателство „Лени-Ан”, което е отпечатвало много книги на русенски поети, белетристи, критици, историци. През 1990 г. Петров издаде стихосбирката си „Памет”, но някак отзвукът ѝ заглъхна сред общата тогава политическа врява. И все пак в нея се чувстваше личност, която познава законите на поезията и не току-така си е позволила да издаде книга. След това животът „завъртя” Атанас Петров в областта на книгоиздаването и рекламата, и забравихме за неговите лични писателски наклонности. Наистина печаташе в различни сайтове за литература от време на време поезия и проза, но всичко това доста инцидентно.

И ето книгата му с разкази „Катерина” неочаквано представя пред читателя един впечатляващ белетрист, един човек, който в стила на писането си, колкото и приповдигнато да звучи, има много навеи от този на изказа на Елин Пелин, Йордан Йовков. Слогът му е уверен, стилистически богат като настроения и плътност на разказа, носещ много драматизъм и най-вече българска национална чувствителност. Атанас Петров има усет за сочното, обагрено от различна чувствителност и живописност слово. То е от една страна земно и мъдро, но от друга – достатъчно поетично и дори метафизично. Именно чрез него той разказва в книгата си за преживяванията на хора от малки, затънтени селца на България, които днес са сякаш „забравени от Бога”. Но тъкмо у тези „забравени” хора не са помръкнали чувствата им на любов, милосърдие, вина, почит към Бога. Напротив – те са техните пазители, стожери. И Атанас Петров противопоставя добродетелта на тези хора на развихрилите се у днешния човек качества на стръв към материалното, отчуждение, политиканстване и други съвременни нравствени израждания. Така героите на сборника „Катерина” стават изведнъж българи, които колкото и да са стари и забравени, продължават с неистови усилия да съхраняват най-светлите добродетели на българина. Тези техни качества са предадени в разкази, в които има силен драматичен заряд в техните действия, много динамика, вътрешни преобразувания на характера, стигащи до просветление и прошка. Нивото на въздействие на разказите е почти еднакво, но все пак се открояват силни разкази като „Катерина”, „Смъртта на шушумигата”, „Лудата”, „Асен, ходжата и кучето”, „Златна рибка”, „Сом” и др.

Атанас Петров има усет за острия, стигащ до екзистенциални крайности, сюжет. Именно той държи в напрежение читателя. Много често героите са обсебени от мислите за смъртта, за греха, за преходността на живота, за връзката земно и небесно. И живецът на тези техни неукротими вълнения в душата им е любовта, в нейния най-широк аспект. Тъкмо това прави от тези достолепни, но някак отритнати хора, мъдреци и стоици в малките забравени селца.

Категорично с тази книга Атанас Петров се представя като един добър белетрист, от когото очакваме и следващи талантливи изяви.

***

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ. Любовно адажио. Лирика. Русе, 2017.

***

АТАНАС ПЕТРОВ. Катерина. Разкази. Изд. „Лени-Ан”, Русе, 2017.

 

Крум ГЕРГИЦОВ

В-к „Бряг”, бр. 109, година XXI, четвъртък, 17 май 2018 г.

 

 

 

Статията се препечатва с разрешението на авторите и на редакцията на вестника.

http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-…/311-krum-gergitzov
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev