Слово, произнесено на 31. 10. 2016 г. в Пресклуба на БТА по повод предстоящата (на 29 ноември 1926 г.) деветдесет годишнина от рождението на поетесата Кръстина Филипова и награждаването й със специалната награда на Съюза на свободните писатели в България „Възроденият феникс“ – за цялостно творчество и за принос в развитието на Съюза

Творчеството на

Кръстина Филипова

ни убеждава, че талантът няма възраст, само вътрешни полети и откривателства. В последните години тя издаде няколко книги, най-новата от които излезе наскоро – поезия, проза и епиграми под заглавие „Собствена характеристика”. Всеки ред от този сборник потвърждава, че авторката продължава да твори в своя златен, плодоносен сезон. В навечерието на нейната 90-годишнина това е радост за любителите на поезията и прозата й. Напомням, че е родена на 29 ноември 1926 г.

Тя е даровит художник с релефна образност, проникновеност и мекота, извисена човечност, земна сила и изисканост. С тънко познаване на човешката душа и изострено социално чувство, със стегната фраза, аналитичност и сетивност, тя извайва ярки метафори. Създаденото от нея въздейства със заряда на картинен лиричен афоризъм. Мъдростта и финесът на този автор с поетична душевност са пропити във въздействащи и стойностни творби.

На няколко от книгите на Кръстина Филипова – проза и поезия – аз съм редактор и издател. А тъй като сме и приятели, добре познавам нейната прецизна взискателност към собственото творчество, която води до майсторска, продължителна работа върху словото. От няколко години тя не излиза от дома си, едва се движи, трудно чува, зрението й едва улавя светлината, не й позволява да чете и пише, нито да гледа телевизия. Единствената й връзка със света са близките и приятелите, както и транзисторът до ухото й. А на първо място – нейната чувствителна душа.

Удивително е как създава стиховете, разказите и епиграмите си през последните години – без да може да запише сама нито ред. Всичко е в паметта й – съчинява дума по дума, стих по стих, като безброй пъти ги повтаря наум, докато ги запомни и успее да ги продиктува на някого. След това продължава да ги изглажда и ако има късмет някой да й прочете всичко и да нанесе нейните поправки, творбата е в почти завършен вид. Почти, защото все намира да допълни някое образно сравнение. Винаги търси осезаема представа за мислите и емоциите в своите творби. И когато работим заедно по някое стихотворение, току казва: „Ето тук трябва да има нещо, което читателят да си представи, да го види.” Замисля се и след миг създава ярка метафора. Както жълтиците се сбират в скъп наниз, така трептенията на душата й се подреждат в нейните творби.

В най-новите си разкази Кръстина е модерен прозаик, задълбал в психологията на героите. Цял живот нейната творческа същност се взира в невидимото и така достига звездите – да проникне и отвъд техния светлик. Трябва да е щастлива с това, че дава на читателя и светове, и небеса. И самата тя е също един такъв богат, многобагрен и желан свят за четящата публика.

Талант, оригинални идеи и вглеждане в текста, в ритъма, в мелодията на стиха, в образната система на поезията и прозата – това е творческата тайна на Кръстина Филипова. Тя е осъзнала, че не е достатъчна само Божията искра – изкуството иска и отговорния труд на автора да постигне завършената цялост на творбата.

Друг творец с такава сила на духа, преодоляла времето и крехката човешка физика, не познавам! Затова толкова й подхожда наградата за високи творчески постижения от Съюза на свободните писатели

„ВЪЗРОДЕНИЯТ ФЕНИКС”.

Нека и занапред да я навестяват поетически видения, а нейната обогатяваща близост с българската словесност да дарява нашия читател със забележителни произведения. Да се множат творбите на нашата скъпа Кръстина, както и духовната й сила!

Честита награда!

http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-18-…/310-diana-dimih
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-3…/29-krastina-filipova