АЛЕКСАНДРА ЮРУКОВСКА – „ОТВОРЕНА КНИГА“ НА РАДЕ СИЛЯН

Издание на „Матица македонска“, Скопие, 2014 г.

 

Или поетическо писмо за съдбата на Македония

 

Стихотворенията от „Отворена книга“ на Раде Силян не са заредени с патетика, патос и политика. И това е колкото забележимо, толкова е и изключително важно. Още повече, че в съвременната македонска лирика рядко се случва такава доза смиреност с ненатрапваща се устойчивост и способност за въздействие на стиха.

Всъщност, „Отворена книга“ е нов израз на постоянната ангажираност на поетическото писмо на Силян към съдбата на Македония и нейния многостраделен народ. Поетът, който е наричан „глас на лошото предчувствие или на прокобата“, този път е загледан в надвисналата опасност над малкото македонско парче земя – „бялата чума“.

Книгата начева с пролог – стихотворението „Молитва за хубав ден“. То загатва в себе си и появата на останалите стихотворни цикли – „Снимки“, „Предсказание“, „Бяла чума“ и „Епилог“.

Надсловите на циклите повторно откриват дял от константните въздействия в поезията на Силян. Молитвата за Македония отново и отново присъства в неговите стихове. Тя се разкрива както в техния псалмов тон, така и в ясните картини, които предупреждават, че над народа е надвиснала опасност, че го грози изтребване, погубване, или което е все същото – претворяване на „глухо семе“.

Носено от драматичността на мига (в който преливат едно в друго минало, настояще и бъдеще), поетическото „Аз“ на Силян чувства, страда и пее.

Поетът е буден – и за големите, и за малките човешки страдания.

От тях еднакво боледува душата му и поотделно те се изстрадват от сърцето му. И се оказват така еднакво важни. В постоянната диалектика на живота и смъртта присъства елегичност, но и среща очи в очи със стараха, с реалността, със самата прокоба.

Освен това в поезията му присъстват както древни, традиционни мотиви и митове, така и актуални състояния на духа, които разкриват противоречивото единство между личност и колектив.

В поетиката на Силян се проявява и необходимата дистанция, изхождаща най-често из от съществителните – без пристрастност. Тя пък придава универсалност на стиха му. И затова „зловремието“ не е само локално или субективно, а е току преживявано от всекиго и от всички.

Впрочем, страхът и загрижеността пред новата чума са толкова ясно и картинно разкривани в стиховете, че се чува в тях и гласът на онзи, който пее - съкровеният глас на Поета. Това се отбелязва и от Гане Тодоровски, който за една по-раншна стихосбирка на Силян – „Преснимано време“ (1999) – пише: „неговата поезия има характеристики на ангажираност или по-точно казано – на интимна ангажираност и загриженост за съществените, за фундаменталните въпроси на съществуването“.

Освен на мотивационно ниво, книгата съдържа консистентност (сгъстеност) и в иначе разпознаваемия поетически ръкопис на Силян, който на лексикално ниво се свързва с избора на уникални думи и словосъчетания ( „гороломни мъже“, „въртоглави жени“, „вековечен век“), а също и с архаизми, осъществяващи здрава връзка с народното пеене.

Стиховете в „Отворена книга“ са нагледно структурирани с ясно отмерена рима, със сдържана и ясна мелодичност, а също и с кристално ясни картини, които често смразяват кръвта и натирват към размисъл... към търсене на изхода...

(Превод от македонски Владимир Луков)


http://svobodenpisatel.org/…/2012…/799-aleksandra-yurukovska

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-16-…/400-rade-silyan