След „Купено дете”, „Декабристите”, и „Беглецът в Сибир”, през 2013 г. Бригита Йосифова-Темпест ни представи най-новата си засега книга. Наречена „Дневникът на Петкан” с уточняващо подзаглавие: „Писан в дома на Робинзон Крузо, ескуайър от град Йорк, Англия”. По този начин се търси естествено продължение със знаменития роман на Даниел Дефо, макар и в друга плоскост. Творческата идея е да се запознаем с личността на един различен Петкан. Показан в нравственото си съзряване сред кипежа на британската цивилизация от 18 в. Тогава е началото и на Просвещението и върху интелектуалния му заряд авторката гради сюжета на творбата. В произведението съзираме две взаимно допълващи се тематични части. Едната е ретроспективна и постоянно връща мислите на Петкан към необитаемия остров. Където Робинзон е повече негов приятел, отколкото негласен собственик. Другата започва след пристигането им в Йорк. Сега Петкан е слуга в дома на Казика, както нарича господаря си. И постепенно осъзнава, че личността му тук е сведена до ролята на мислеща вещ: „Понякога, когато оставам сам, се питам: защо никой не ме поглежда? За всички съм бавен в главата и неграмотен... Живея на английски остров. За мен е пустинен, а наоколо е пълно с човеци.” Младежът разбира, че за да вникне вярно в заобикалящата го среда, трябва да трупа знания. В непокварената му памет животът постепенно издълбава писани и неписани закони. Опознаването на английския делник дава на Петкан реална представа за понятието „държава”. Олицетворена от Краля, Лорда, Кмета, Съдията, Епископа, тъмничния Надзирател, дори Палача. Символи на могъществото над море от безлики, сиви същества. Мярка за място в гражданската йерархия са парите. Дори в затвора Ад, където младежът пребивава по лъжливо обвинение. Дните и там, и в къщата на Казика, и по улиците на бездушния Йорк, са неговото трудно училище. В спектъра от противоречиви чувства, които го вълнуват, Петкан добавя разочарованието. Защото Йосифова представя в друга светлина и Робинзон. В родината си той е много променен. Мечтае единствено за приключения и търговия с жива плът, която ще му донесе бурета злато. Рядко намира време за сина си Съни, когото иначе обича. Детето е негов антипод и утрешното лице на нова, по-хуманна Англия. Съни е неотлъчно до Петкан, научава го да чете и пише. Макар и още малък, е неговият добър гений. Не по-малко човечни са сър Юърт, лейди Бони, художникът Джошуа Бартолемю... Надраснали предразсъдъците на средата си, те представляват бъдещ модел на общество, озарено от моралните ценности на просветената епоха. Чрез тях Петкан започва да се приспособява, макар и трудно, в делника на местните нрави. И да осъзнава, че робовладелството е чудовищна форма на сегрегация. В която волята на стотици мъже, жени и деца не означава нищо. Това е венец в моделирането на личността му – плод на външни фактори и трудна вътрешна борба. Разсъжденията му са подчинени на сравнения между живота на родния остров и английското битие. Често се пита защо добрият Бог допуска доминация на едни социални групи над други. И защо тъмният цвят на кожата прави чужденеца непълноценен? Щом може да мисли, има силна памет и е по-образован от много бели съвременници... Постепенно Петкан се превръща в носител на осъзнат протест. Решението на Робинзон да търгува с роби избистря вътрешния му бунт и го поставя в реални измерения. Той ще тръгне с господаря си, докато доплават до родния остров. Тогава ще скочи от борда, ще стигне бреговете му и ще предупреди хората там да се скрият, за да не бъдат поробени.

Идеята на Петкан е химерична. Но целта на Бригита Темпест е да представи живота в Англия през погледа на един неволник. Откъснат от естествената си среда и запратен в купела на свят, изтъкан от предразсъдъци. Да внуши, че не Робинзон някога е облагородил „дивака”, а той сам се е издигнал над безличното съществование. Петкан напомня християнски мъченик, готов за жертва в името на ближните. Романът е психологически, с дълбоко познаване на епохата. Книгата е несъмнен успех за създателката си, която от дълги години живее в Англия. Можем само да допълним, че очакваме и следващите книги на Бригита Йосифова-Темпест с разбираем интерес...

http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/305-georgi-n-nikolov