ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ - НАДЕЖДАТА Е СОЛТА НА ЗЕМЯТА...

 

Хълмовете нямат полумрак” е озаглавил новата си книга Боян Ангелов. Дело на издателство „Български писател”, С., 2013 г., творбата е изградена от четири поетични части: „Когато”, „Сетива”, „Пропелер”, „Материя”. Разгледани в общата монолитност на сборника те илюстрират ясно самонадграждане в творческото развитие на автора. По страниците си дават среща личността-символ и новото столетие върху теми, вълнуващи неизменно тленната ни същност. За живота и смъртта, за смисъла на битието, за понятията „добро” и „зло” в общественото развитие и пр. Това, което отличава Ангелов от други негови съвременни поети е философският модел на разсъдъчност, чрез който споделя концепцията си за света. Темите са изведени от контекста на реалността, до която се докосват, но целта на твореца едалеч по-мащабна. Да усети хода на човечеството във време и пространство, аксиоматично независими от биологичната ни същност. Затова и обобщеният силует на лирическия герой, тленен в същността си, е подчинен на силата на мисълта. Която го води и закриля в дебрите на житейския безкрай. Прави го доминантен пред нечаканите му предизвикателства и донякъде – господар на личното си „аз”. Но истински двигател в „Хълмовете нямат полумрак” е енигматиката на съдбата – понякога предсказуема, по-често: коварна. Нечакано щедра, или равнодушно местеща човеците върху шахматната дъска на делника. Всеки от тях носи свой геном на предопределеност, спиращ пред прага на вечността. Може ли знайният финал да бъде отдалечен във времето? В какво се изразява безсмъртието и защо сме лишени от него? Щастлив остров на забравата ли е интимната любов, или илюзия пред грапавините на реалността? Тези и други още въпроси вълнуват Боян в новата му книга. Която всъщност е авторово откровение за изживяното от него, преосмислено и изковано в послания към читателите:

Измисленият свят е моят избор

ала не искай

да останеш в него

 

Така ще ме събудиш

            за живота                                                               „Избор”

 

Посланието е двузначно, защото Ангелов не се дистанцира от реалността. За него тя е даденост, в дебрите на която си струва да бъде проверено собственото му житейско кредо. А то включва споделената откровеност, че Човекът е божие творение – безкраен сбор от индивидуалности. Обединени от искрата на разума, в която е кодиран моделът на градивното, мирно общо житие. Много често, обаче, людете се възправят едни срещу други, за да решат със сила измъчващите ги проблеми. Авторът е задълбочен психолог и знае, че отделната личност неизменно се вгражда в иконостаса на гражданското общество. Като негов водач, или в сивата маса на тълпата. Затова не е изненада, че в книгата са включени стихове, обобщаващи и ставащото у нас. Възвеличаването на човека винаги минава през покорените от него върхове и през падения. През терзания, съмнения и крехък оптимизъм, често задушаван от тъжна интерпретация на събитията:

 

Захвърлихме знамената

и останахме по ризници картонени.

Зад решетките

            неистово плачат

            малолетни императрици,

            надигат се на нокти

            и нечленоразделно сочат

            парка пролетен,

            и не ние сме,

            които ще им подарим въздух нов.                            „Хилозоизъм”

 

Голяма част от стиховете в „Хълмовете нямат полумрак” са посветени на любовта. „Разказана” нееднозначно с палитрата от разноцветни чувства: възторг, униние, копнеж, тихо доволство, жадна неудовлетвореност... Но каквато и да е, в лириката на Ангелов тя е храм с витражи, менящи според обстоятелствата цвета на интимната си същност. Любовта му е и оазис, в убежището на който морният странник ще намери за себе си глътка жива вода:

 

Тръгни

срещу

пулсиращото бягство

на крехката светулка,

улови я!

И разбери

не идва ли

след нея

Голямата любов?                                                 „Голямата любов”

 

 

Новата книга на Боян Ангелов се отличава с изповедна искреност и с преоткриване на Човека между божествената му същност и делничната суета. Едновременно демиург на прогреса и безпощаден рушител на сътвореното, когато душата му е стегната в неверие. Но ориста му е библейски ясна – да посреща безкрайната броеница на годините и да се вписва в тях чрез дела. С търсене и даряване на любов. Чрез нови поколения, на които да предаде факела на овладения разум. Всички тези идеи в книгата са сполучливо съчетани с философска интерпретация на пейзажа. С ненатрапчиви исторически ретроспекции и разбираема за читателя митологична алегоричност. Новата книга на Боян Ангелов е сериозна заявка на автора за собствено място в съвременната българска литература. Повод за подобно твърдение ми дават неговите издадени по-рано книги, сполучливо допълнени сега с „Хълмовете нямат полумрак”. Бих добавил, че несъмненото творческо дарование на Боян Ангелов е подвластно единствено на следващо възходящо развитие във времето. Дар, с който не всеки автор днес може да се похвали... 

http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/305-georgi-n-nikolov