КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА - ДА ТЪРСИШ ПРАВАТА ПЪТЕЧКА В МРАЧИНАТА...

За скулптора Никола Терзиев - Желязото

Домът на Маргарита и Никола Терзиеви е като творчески клуб – цял ден е отворен за колеги, приятели и познати.А холът им си е в пълния смисъл на думата ателие, защото известният скулптор работи в него.Гостите се посрещат в един кът, където сладкодумието на домакина и приветливостта на Маргарита ги задържат дълго в приятен интелектуален разговор.Общувал отблизо с Пеньо Пенев, Иван Пейчев, Дора Габе, Серафим Северняк, Георги Джагаров, Елисавета Багряна, Кольо Желязото може с часове да разказва за тях.

Именно сладкодумието на скулптора е в началото на връзката му с неговата съпруга, която започва като приятелска и после прераства в семейна.След като първата му жена почива рано, Н. Терзиев, който си признава, че не е създаден да живее сам, започва да посещава често дома на доста по-младата от него Маргарита.Отношенията им се развиват в характерна за Йовковите герои романтичност – той й рецитира стихове, разказва й приказки и така я очарова, че когато се премества в Русе във връзка с изграждането на Пантеона на възрожденците, заради него тя напуска родната си София.Отказва се от професията си на инженер и става негова неотменна спътничка, която изпълнява ролята и на домакиня, и на секретарка, и на пряка техническа помощничка в работата му.След доста години на очакване най-после се ражда и дъщеря им Стела – голямата слабост на твореца.

Маргарита преживява всичко, свързано с работата на съпруга си.Тя е и най-точният източник на информация за професионалния актив на Никола Терзиев / като всеки творец той витае из облаците и не отдава голямо значение на фактите/.А този актив, след 43 години работа, е доста голям.Още през 1956 г. спечелва втора лауреатска димитровска награда на международния младежки фестивал в Москва със скулптурата, която сега се намира пред хотел „Дунав“ в Русе.Негово дело са паметникът на Кирил и Методий в Благоевград, заради който е получил наградата за скулптура „Иван Лазаров“ на СБХ за 1981 г., паметникът на поп Андрей във Видин, паметникът на Филип Тотю в Две могили и др. Негови творения са бюстът на Баба Тонка и паметникът на Райчо Николов в Русе /за съжаление, и двете откраднати/, главата на Захари Стоянов в Парка на възрожденците, главата на Гоце Делчев и др.Но безспорно връх на досегашния му труд са осемте фигури в Пантеона на възрожденците, където специалистите отбелязват най-добрия синтез между скулптура и архитектура.Сега Н. Терзиев работи върху бъдещия паметник на репресираните в Русе, който ще представлява фигура с разперени ръце във формата на кръст – най-подходящият символ за живота и смъртта на мъчениците.

Не е лесен в момента животът на семейство Терзиеви, защото финансовите проблеми са постоянни.Във време на икономическа криза почти никой не купува скулптури,въпреки че той излага свои творби в София и миналата година е направил там първата си и единствена засега самостоятелна експозиция.С годините се явяват и здравословни проблеми, но „след като Господ ме дари с дете на 60 години, трябва да има живот и здраве, за да се грижа за него“, казва Н. Терзиев.А малката Стела / в името й родителите са вложили не смисъл на звезда , а на камък, отбелязващ паметно събитие/, е принцесата вкъщи.Като дете, растящо между зрели хора, тя предпочита разговорите с тях и е доста интелигентна и развита за възрастта си.Стела също е помагач на татко си – още 4-годишна стои до него, когато работи, и също моделира.Има си и папка с рисунки, начело на които е артистичен автопортрет.Но детето не е сигурно, че иска да стане художничка, защото това според него било много „бедняшко“. В същото време Стела е горда, когато заедно с децата от училище поставят цветя пред русенските паметници, сътворени от баща й, и когато вижда негови творби в учебниците.Противно на природата на камъка, който баща й много обича като материал и на който е кръстена, тя е изключително чувствителна и нежна и може по пет пъти на ден да го пита обича ли я.

Колкото и трудно да се връзва семейният бюджет, в дома на Терзиеви липсва всякаква еснафщина.Бохемският дух на младостта продължава да витае тук и именно той е благодатната атмосфера за творчество.Никола Терзиев има планове и енергия, нужни са пари за реализацията им.Сред големите му постижения е скулптурата на Патриарх Евтимий, с която е участвал в конкурса за паметник във Велико Търново и която има намерение да изработи от бронз.С желание би изобразил и Стефан Стамболов с двете му отрязани ръце…А сега му предстои участие в международна изява под мотото „Данте“ в Равена, Италия, с две скулптури на тема „Покаяние“ и „Съдът“.Не лесно ден след ден в продължение на години „да търсиш правата пътечка в мрачината“, според израза на Данте, но нали именно това е съдбата на художника, казва Никола Терзиев.

 

В.“Утро“, 16 ноември 1996 г.

На снимките: авторката на статията Красимира Василева и две малки пластики - теракота - на Никола Терзиев - Желязото