Днешните истински български поети, а не соросоидите и маниаците сред тях, пишат настоящата история на съдбовно разделения и поляризиран свой народ. Но не като хроника на тъжни и в по-голямата си част гротескови политически изпълнения на господарски поръчки, а като безпощадни свидетелства за безвремието на съвремието си. И като вик на съвестта и съпротива на сърцата си...

***

Събудих се унил. Пък и претрепан съм от насъбрала се умора напоследък. От средата на месеца чистя тавана с надеждата някой хубав ден да го преустроя в ателие. И там, избягал от всичко и всички, да се усамотя... И да потъна в тишина... И в размисъл... И  в мълчание... И дълго, дълго, дълго да мълча. И само вечер да слизам от Тавана и всичко да потъне във... Вчера.

***

Днес, днес няма да работя! Ще се пилея из къщи, ще пуша цигари и пия кафе на терасата...Но вънка духа вятър, типичния за моя град октомврийски северняк и....засядам пак пред компютъра. Дано не е за цял ден!

***

Колко много стихотворения от Палми Ранчев? Обичам го Палми, ценя го като Човек и Творец! Като неподправен и непоправим Бунтар!... Преобладават стихотворенията с главна заглавна буква В /"Възбудено", "Вчера", "Вълнение"/ в днешната му Изповед. Насъбраните и настръхнали Мълчания са избухнали в Гражданска Ярост... Между дълго спотаяваната Болка и Ненавист и Съпротивата да я преодолееш! Да превъзмогнеш себе си и да продължиш Напред! Да се събудиш Нов и Пречистен, а наоколо, около, до  и пред теб да са улици и площади, пълни с усмихнати хора. И топло слънце в последния ден на октомври... Ведрина! 

Да бъде Ведрина!

Поезията на Палми Ранчев! Между мъдростта на Александър Геров/"Прашинки"/ и яростта на Константин Павлов/"Агонийо сладка"/, но и вечния скептицизъм на Валери Петров /"В меката есен"/

Но да бъде Ведрина!

Да бъде! Да бъде! Да бъде!

 

АНТОЛОГИЯ: ДНЕШНИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТИ: ПАЛМИ РАНЧЕВ (1950)

 

КОГА ВЪСТАВА РОБЪТ

 

Къса със злоба оковите.

Убива своя господар.

Обявява се за цар.

И търси кого да окове.

 

ПРИКАЗКА

 

Унижиха го - и го заболя.

Дълго, дълго боля.

От унижението ги намрази.

От болката умря.

И Те му направиха аутопсия.

 

Истинските, истинските Български Поети! Единственият техен универсум е Свободата, Свободата, Свободата...

31.10.2013 год.

гр.Русе
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/188-atanas-ganchev
https://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09…/325-palmi-ranchev