Отиде си от нас най-популярният поет на три поколения влюбени – Евтим Евтимов. Малко е да се каже, че него го познават хората от 12 до 95-годишна възраст. Той е сближавал с поезията си, а след това – и с песните си – хората, чиито сърца са търсели съпричастие и разбиране в моменти на безпътица. Давал е топлота на всекиго, който се е опитвал да намери себе си чрез другия.

Много са стихотворенията, а по-късно – и прозаичните книги, които остави след себе си поетът, човекът, общественикът Евтим Евтимов. Той отдавна завинаги е влязъл във всеки български дом и го е населил с обич и с духовна топлота. Добронамереността в общуването, желанието да даде път на младите пишещи, високата оценка на действително заслужилите в стотиците журирани от него конкурси са доказателство за това, че Евтим Евтимов изпълни своята нелека мисия на творец по призвание. И не е случайно, че композитори и певци се обърнаха към него, за да направят още по-популярни топлите му думи.

Евтим Евтимов е емблематична личност за нашата култура. И това е така не само защото има удивително точен усет за думите, но и понеже раздаваше щедро дарбата си на всички, които искаха да се извисят чрез значещото слово и да намерят път към все по-малко четящата публика. Все още не беше време да си тръгва от този свят, за да отиде в другия, може би по-добър, по-толерантен от заобикалящия ни. Но той се опита с последни сили да разгради задния двор на държавата ни и да разруши изкуствените граници между поколенията и народите в името на любовта към човека.

Няма го вече поета, който през целия си съзнателен живот като че ли пишеше истинската и драматична поема на истинската любов. До последно се бореше с обстоятелствата, които отнемаха дъха му на творец с високо призвание. Сигурно носеше още неизказани думи и неизплакани стихове. Сигурно имаше за какво и да се пошегува сред приятели. И най-важното – да даде компетентната си оценка за постиженията на хората от новото поколение.

Евтим Евтимов никога няма да бъде безмълвен. Защото всички, които го познавахме и общувахме с него; всички, които го четяха и пишеха за него; всички, които очакваха оценката му за правилността на поетия от тях път, днес скърбят искрено за ненавременното му сбогуване с този свят.

И когато човекът, изкачил сам стъпалата към успеха и признанието, вече го няма, зад него ще останат и ще го надживеят посланията за добротворство в този свят на вечни конфликти и злонамереност. А това е оценката и на поколенията, които ще помнят до последния си дъх задъхания елегичен стих на големия поет и сърцевед Евтим Евтимов.

Поклон пред паметта на всеотдайния творец, дал дух и светлина на нашия тревожен век!

Писателите от Творческо обединение „ХХІ век“ в Югозападна България

Писателите от Литературен салон „Огнище“ към НЧ „Н. Вапцаров-1866“

Младите творци от Ателие за творческо писане „Ритъм“ към НЧ „Н. Вапцаров-1866“

10.06.2016 г.