РУСЕНСКАТА ПОЕТЕСА НАДЕЖДА РАДЕВА – „РИСУВАМ ТЕ В ЧЕРВЕНО“

Рисувам те в червено“ е заглавие на новата книга с любовна лирика на Надежда Радева. Стихосбирката съдържа 64 творби. Част от тях са награждавани в национални поетични конкурси, публикувани са в периодичния печат и в други поетични книги на авторката, както и в интернет.

С това свое ново издание Надежда Радева отбелязва 20 години от отпечатването на дебютната си стихосбирка „Непрестанно”, издадена през 1996 г.

Рецензент на книгата е русенският писател Йордан Василев.

Премиерата на същата се осъществи на 22. 06. 2016 г. в Регионалната библиотека „Любен Каравелов”- Русе.

На събитието присъстваха поети и писатели от града.

Специално участие взеха Йордан Василев, председател на Русенския филиал на ССП, русенски хор с ръководител Марко Марков, поетесите Николина Пенева и Лили Линкова, а също и творци от Република Румъния: Дуня Паланджеану, председател на гюргевския литературен клуб „Лучяфарул”, Йон Паланджеану, председател на младежкия литературен кръг „Йон Виня”.

Събитието беше отразено и от представители на румънски медии.

Слово за стихосбирката произнесе председателя на Филиала на ССП в гр. Русе писателят Йордан Василев.

 

***

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: НАДЕЖДА РАДЕВА КАТО ПРОВАНСАЛСКИТЕ ПОЕТИ – ПРИЗНАВА САМО ЛЮБОВТА И СМЪРТА...

 

Уважаеми госпожи и господа,

почитатели на поетичното слово!

Тази вечер е посветена на русенската поетеса Надежда Радева и стихосбирката ѝ „Рисувам те в червено”. Госпожа Радева тази година има юбилей – 20 години от нейния дебют в литературата с поетичната ѝ книга „Непрестанно”. В настоящата ѝ книга виждаме най-доброто от предишните ѝ стихосбирки, допълнено с нови произведения.

Сборникът „Рисувам те в червено” е много добре структуриран. В първото стихотворение „Горчиво вино с първата жена” виждаме скрития копнеж на лирическата героиня да бъде първата и последната жена на любимия мъж:

Но нека да съм първата жена,

която самотата да ти вземе,

и нека да съм първата жена,

с която да останеш до последно!”.

По-нататък виждаме жаждата на лирическата героиня за любов и вино, макар че е в житейската есен:

„…Би пристъпила боса,

на голо, по грапава почва,

би се сляла с цвета

на земята красива,

ако можеше –

вечно би пила, защото

тя е Есен,

която след лятото тича…” („Като есен”)

В любовната лирика на Надежда Радева се появява и мъжът, който партнира на лирическата героиня – „Такава обич”, „Принцът на шейсет години”, „Без тебе”. Той, макар и в своята есен, е мъжествен и отдаден на любовта.

Закономерно в книгата се появява и „Балада за голямата любов”. Тя се появява неочаквано, в есента на живота, и иска своето. Накрая лирическият герой и героиня остават само със спомена за голямата любов.

В цикъла „Малки лирични песни” отново се впускаме в любовните преживявания на жената.

По-нататък в книгата „Рисувам те в червено” виждаме жаждата на лирическата героиня за любов и вино и житейската невъзможност да се утоли това най-човешко желание.

Искам да се спра на поемата „Не жена”. В нея лирическата героиня иска да бъде обичана, просто обичана, без излишно философстване. Тя е готова да даде любов и сила на любимия мъж.

В „Поема за раздялата” мъжът и жената са разделени и макар че и двамата страстно искат любовта да се върне, им остават само спомени.

Надежда Радева като провансалските поети признава само две теми – любовта и смъртта. В диптиха „Ти и смъртта” тя разглежда темата за края на жизнения път. В смъртта тя вижда друго начало и я поглежда през призмата на любовта:

Смъртта е другото начало –

прошепна ми, защото наближава…

Смъртта – не бих могла да я познавам.

Аз… тебе искам, ти да си ми краят.”

На останалите страници на стихосбирката виждаме творби от предишни книги на поетесата. Тя изповядва класическото стихосложение, макар че експериментите с формата не са ѝ чужди, и тези експерименти са успешни и защитими.

За финал поетесата Надежда Радева ни е оставила стихотворението си „Рисувам те в червено”. Там лирическата героиня си задава въпроса любов ли е било преживяването с любимия мъж и си отговаря:

От капка кръв рисувам те в червено –

гръд, устни и …едно сърце!

Любов ще е било, щом от момиче

успя да ме превърне във творец!”.

Да, любов е било, тъй както Бог е Любов.

Да пожелаем успех на най-новата книга на Надежда Радева!

 

***

НАДЕЖДА РАДЕВА – ОЧИТЕ ТИ НЕ СПИРАТ ДА ГОВОРЯТ...

 

Непревземаема

 

Заключих себе си,

а любовта ти не можах.

Тя сънищата ми преброжда

и търси пролуки да влезе.

Понякога копнея да я пусна,

така е упорита! Но...

Как да се отключа вече,

когато тъй уютно всичко

във себе си съм скрила?

И тази глупава любов

не може да разбива с взлом,

тя търси и се моли.

А друго, друго трябва

да счупи нежните окови...

 

***

                                          „Две хубави очи – музика, лъчи.”

 

Очите ти са бледосини въглени,

когато нощем тихо се притворят

угаснали. Невидимо те плачат

сън невидели

въглени изстинали

без обич

вперени са в мене

очите ти....

 

Обичам ги такива –

да пръскат утринно желание,

искри да пръскат

от деня запалени

очите ти

са светещи по обед

заплели слънчеви лъчи в зениците

поглъщат светлина отворени

очите ти не спират да говорят...


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev