„Рисувам те в червено“ е заглавие на новата книга с любовна лирика на Надежда Радева. Стихосбирката съдържа 64 творби. Част от тях са награждавани в национални поетични конкурси, публикувани са в периодичния печат и в други поетични книги на авторката, както и в интернет.
С това свое ново издание Надежда Радева отбелязва 20 години от отпечатването на дебютната си стихосбирка „Непрестанно”, издадена през 1996 г.
Рецензент на книгата е русенският писател Йордан Василев.
Премиерата на същата се осъществи на 22. 06. 2016 г. в Регионалната библиотека „Любен Каравелов”- Русе.
На събитието присъстваха поети и писатели от града.
Специално участие взеха Йордан Василев, председател на Русенския филиал на ССП, русенски хор с ръководител Марко Марков, поетесите Николина Пенева и Лили Линкова, а също и творци от Република Румъния: Дуня Паланджеану, председател на гюргевския литературен клуб „Лучяфарул”, Йон Паланджеану, председател на младежкия литературен кръг „Йон Виня”.
Събитието беше отразено и от представители на румънски медии.
Слово за стихосбирката произнесе председателя на Филиала на ССП в гр. Русе писателят Йордан Василев.
***
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: НАДЕЖДА РАДЕВА КАТО ПРОВАНСАЛСКИТЕ ПОЕТИ – ПРИЗНАВА САМО ЛЮБОВТА И СМЪРТА...
Уважаеми госпожи и господа,
почитатели на поетичното слово!
Тази вечер е посветена на русенската поетеса Надежда Радева и стихосбирката ѝ „Рисувам те в червено”. Госпожа Радева тази година има юбилей – 20 години от нейния дебют в литературата с поетичната ѝ книга „Непрестанно”. В настоящата ѝ книга виждаме най-доброто от предишните ѝ стихосбирки, допълнено с нови произведения.
Сборникът „Рисувам те в червено” е много добре структуриран. В първото стихотворение „Горчиво вино с първата жена” виждаме скрития копнеж на лирическата героиня да бъде първата и последната жена на любимия мъж:
„Но нека да съм първата жена,
която самотата да ти вземе,
и нека да съм първата жена,
с която да останеш до последно!”.
По-нататък виждаме жаждата на лирическата героиня за любов и вино, макар че е в житейската есен:
„…Би пристъпила боса,
на голо, по грапава почва,
би се сляла с цвета
на земята красива,
ако можеше –
вечно би пила, защото
тя е Есен,
която след лятото тича…” („Като есен”)
В любовната лирика на Надежда Радева се появява и мъжът, който партнира на лирическата героиня – „Такава обич”, „Принцът на шейсет години”, „Без тебе”. Той, макар и в своята есен, е мъжествен и отдаден на любовта.
Закономерно в книгата се появява и „Балада за голямата любов”. Тя се появява неочаквано, в есента на живота, и иска своето. Накрая лирическият герой и героиня остават само със спомена за голямата любов.
В цикъла „Малки лирични песни” отново се впускаме в любовните преживявания на жената.
По-нататък в книгата „Рисувам те в червено” виждаме жаждата на лирическата героиня за любов и вино и житейската невъзможност да се утоли това най-човешко желание.
Искам да се спра на поемата „Не жена”. В нея лирическата героиня иска да бъде обичана, просто обичана, без излишно философстване. Тя е готова да даде любов и сила на любимия мъж.
В „Поема за раздялата” мъжът и жената са разделени и макар че и двамата страстно искат любовта да се върне, им остават само спомени.
Надежда Радева като провансалските поети признава само две теми – любовта и смъртта. В диптиха „Ти и смъртта” тя разглежда темата за края на жизнения път. В смъртта тя вижда друго начало и я поглежда през призмата на любовта:
„Смъртта е другото начало –
прошепна ми, защото наближава…
Смъртта – не бих могла да я познавам.
Аз… тебе искам, ти да си ми краят.”
На останалите страници на стихосбирката виждаме творби от предишни книги на поетесата. Тя изповядва класическото стихосложение, макар че експериментите с формата не са ѝ чужди, и тези експерименти са успешни и защитими.
За финал поетесата Надежда Радева ни е оставила стихотворението си „Рисувам те в червено”. Там лирическата героиня си задава въпроса любов ли е било преживяването с любимия мъж и си отговаря:
„От капка кръв рисувам те в червено –
гръд, устни и …едно сърце!
Любов ще е било, щом от момиче
успя да ме превърне във творец!”.
Да, любов е било, тъй както Бог е Любов.
Да пожелаем успех на най-новата книга на Надежда Радева!
***
НАДЕЖДА РАДЕВА – ОЧИТЕ ТИ НЕ СПИРАТ ДА ГОВОРЯТ...
Непревземаема
Заключих себе си,
а любовта ти не можах.
Тя сънищата ми преброжда
и търси пролуки да влезе.
Понякога копнея да я пусна,
така е упорита! Но...
Как да се отключа вече,
когато тъй уютно всичко
във себе си съм скрила?
И тази глупава любов
не може да разбива с взлом,
тя търси и се моли.
А друго, друго трябва
да счупи нежните окови...
***
„Две хубави очи – музика, лъчи.”
Очите ти са бледосини въглени,
когато нощем тихо се притворят
угаснали. Невидимо те плачат
сън невидели
въглени изстинали
без обич
вперени са в мене
очите ти....
Обичам ги такива –
да пръскат утринно желание,
искри да пръскат
от деня запалени
очите ти
са светещи по обед
заплели слънчеви лъчи в зениците
поглъщат светлина отворени
очите ти не спират да говорят...
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-…/51-nadezhda-radeva
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev
