ПЛАМЕН ПЕНЕВ

Пламен Пенев е роден през 1970 г. в Русе. Завършва висше образования във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” (1996 г.). Защитава дисертация през 2008 г. – „Поезията на Иван Цанев в контекста на съвременната българска литература”. Член в Сдружението на българските писатели (от 2003) и на Съюза на учените в България (от 2010). С публикации е в специализирана периодика – „Лит. вестник”, „Лит. форум”, „Пламък”, „Арт форум”, на ел. изд. – „Лит. клуб”, „LiterNet”, „Publik-Republik”, „svobodata.com” и др. На няколко пъти печели нац. конкурси за поезия, сред които, с камерната поема „Дните през 2000 година”, голямата награда от юбилейния конкурс „Език свещен на моите деди…”, посветен на 150 години от рождението на Иван Вазов. През 2014-та, с „Критическа хроника. Животът на идеите”, печели конкурс в Министерството на културата за издаване в раздел научна продукция. Автор на стих. сб. „Императорът и северният вятър” (1999), „Дните през 2000 година” (2002), на симф. поема „Преносима памет” (2007), на цикъла поеми „Нови новозаветни записки” (2014), съдържащ – „Дневник от другия ден”, „Робството на мъртвите”, „Древен старец”, „Любови морета…”, „Ориентири”. Издава и „Критическа хроника…” (2014), монографията „Два тома за Иван Цанев” 1-2 том (2015), „Записки. Литературно-исторически етюди” (2016), поетическият сборник „Последни други брегове” (2015), „Обич” – поема, изд. 2018 г.. Има авторски и научни четения, публикации в Хърватия, Унгария, Словакия, Черна гора.

Критика:

к.ф.н. ПЛАМЕН ПЕНЕВ – ЗА СЯНКАТА НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ АВТОРИТАРИЗМИ И МНОГОГЛАСИЕТО НА ЛИРИЧЕСКИТЕ ПОЧЕРЦИ