„Между хората, както и между народите, уважението към чуждия закон означава мир”. Тази мисъл на мексиканския президент Бенито Хуарес ме подсеща, че трябва да я превърнем в изискване към пришълците от арабските страни, които заливат Европа. Сещам за нея, когато гледам на телевизионния екран как мачкат граничните прегради, как замерват с камъни граничарите, как прехвърлят децата си през мрежите, те нали затова са тръгнали с толкова малки деца… Не е в тяхна полза обаче да действат като насилници. Както не е в наша полза да бъдем любезни домакини. Границата не е просто гранична черта. Тя е началото на родната земя. Тя е лицето на Отечеството ни. За тази граница са воювали и са умирали дедите ни. Граница не се минава с насилие, а с разрешение. През граничния пункт. С правото да бъде премината. Когато се минава с насилие, то значи обявяване на война! За каква човечност и за какво състрадание се претендира, щом у дома тайно през гората и с помощта на престъпници-каналджии идат непознати хора?

Да си дадем сметка, че те не идват да ни погостуват. Нито да поработят, нито дори да се изучат в нашите страни. Вече показаха защо са дошли в Кьолн, Париж, Ница, Мюнхен, Ансбах, Истанбул, Петербург, Лондон, Москва, Манчестър. И в Харманли видяхме защо са дошли. Показват го всеки ден някъде. Присъствието им изпълни дните ни с атентати и изнасилвания, скова живота ни със смърт и напрежение. И обещава да става по-лошо.

Иска ми се да ги попитам защо са напуснали родината си. Ако е заради гражданската война, ако не са съгласни с управлението, защо не останат да се борят и да го променят? С такива примери е пълна европейската история. И нашата, българската. Кой ще свърши тази работа вместо тях? Може би патриотите остават там. А тези тук какви са? Безродници и конформисти? Че кой съчувства на безродниците? Кой ги посреща с радост и ги допуска до дома си? Кой дели залъка си с тях? Кой ги подкрепя? И от каква подкрепа се нуждаят те? Идват с парите си, хиляди долари, плащат скъпо и прескъпо на каналджиите. И как тъй нямат документи за самоличност? Изгорели, затрупани, загубени? Доларите им обаче са се съхранили! Възразяват, че атентаторите не били от днешните емигранти, били второ поколение мюсюлмани, родени в Европа. Още по-зле, щом атентатът е тяхната благодарност за подслона, за работата, за образованието. Добре e да запомним това! Само че аз не си спомням някой от новите да се е разграничил от терористите, да ги е укорил, да е помогнал да се предотврати атентат или поне да е положил цветенце за жертвите… Не съм срещу емиграцията въобще. Аз съм за легалната емиграция. Която ми дава възможност да проявя най-добрите си качества като човек.

От книгата на Здравка Димитрова

Мехико Махико прегръщам те горещо

http://svobodenpisatel.org/…/2012-12…/951-zdravka-dimitrova…