От малка слушам истории за най-голямата българска ясновидка, още от годините на атеистичния материализъм, когато погледът назад и напред във времето не само се иронизираше, но и преследваше. Особено ако този поглед е прояснен от вяра в Божията закрила, чрез призоваване на християнски светци във времена, заклеймяващи религията. От ухо на ухо се носеха разкази за духове на покойници, притекли се от света на отвъдното в помощ на свои близки, и то само чрез сетивата на петричката врачка. Сред народа наричаха Ванга гледачка, пророчица, гадателка, защото дарбата й да прониква в миналото и бъдещето даваше на нуждаещите се облекчение на душевната и физическата им болка, откриваше им път в заплетени истории с кражби, убийства, катастрофи, измами, заплахи, тежки страдания. Тайнството да провижда идното със слепите си очи, да предупреждава за събития, които ще настъпят след време, да изрича вярно първата буква от имената на живи или мъртви роднини, свързани с разгадаването на онази съдбовна мъка, довела хората пред нейната порта – мълвата за всичко това вървеше с почуда и благодарност из цяла България, стигаше съседни и по-далечни страни. След Втората световна война – скришом или разгонвани от милицията, а по-късно – регламентирано от властите срещу съответната такса, но всякога пред къщата на баба Ванга стояли тълпи от угрижени жени, мъже и деца, очакващи да разгадае и облекчи мъката им. Днес вече има десетки книги със спомени за уникалните й способности, с примери за избавление или непреодолима орис, предречена от пророчицата.

Помня една случка с Ванга, многократно разказвана от близките ми. В кюстендилската къща на баба ми Люба Кюркчиева и дядо ми Григор Спасов Стойчев – учители с ниски доходи, лятно време най-голямата стая със стъклен портал отстъпвали на курортисти, дошли за лечение на минералните бани. Семейството на мама се сближавало с някои от почиващите и хората години наред наемали стаята за по двайсетина и повече дни. Особено се сприятелили с Антикаджиеви от Петрич, които имали дъщери почти на мамината възраст. Семейният ни албум пази няколко репортажни снимки с развеселените хазаи и петричките им приятели – не строени като войници със замръзнали физиономии, а заварени от обектива в непосредствени пози. Ту седят на широката пейка и подготвят ниска маса под кьошка (както баба наричаше отрупания с цветя балкон към двора), ту някой чисти зеленчуци, други се забавляват с разговор. На една от снимките дядо току-що е изнесъл от хладното мазе голяма диня, а младите момичета са разцъфтели в усмивки. Другаде са накацали по широките стъпала пред солидната ни входна врата. И сред всички майка ми Калинка е единствената русокоса. Фотографиите са от различно време, ако се съди по вида на хартията. Само една от тях е студийна и носи печат „Фото „Електрикъ”, Хр. Ангеловъ, Петричъ”. На нея по-малката дъщеря на Антикаджиеви е с корона и дълга бяла рокля, чиито широки поли е разперила с изящен жест. Явно облеклото на чаровницата е сценично, което подсказва и надписът от 25.VIII.1942 год., предназначен за майка ми, тогава 20-годишна: „Хиляди целувки на кака Каля отъ Горската царица”. Нито име, нито фамилия. Никакви данни няма и на другите фотографии. Единствено аз след десетилетия, вярна на „архиварските” си наклонности, съм написала с молив на една от тях, че семейство Антикаджиеви е от Петрич.

С десетилетията можех и да забравя фамилията на тези непознати за мен, жизнени хора, с чиито дъщери майка ми се е била сприятелила, но разказите за тях помня и досега. Явно дружбата им е продължила и след войната, защото историята с Ванга е от времето на „народната власт”. Сигурно при някоя от поредните си летни почивки в нашата къща те са споделили нещо, което може да се каже само пред доверени близки, за да не предизвика преследване.

В годините след 9 септември излязла заповед населението да предаде семейните си ценности – златни накити, старинни монети и др. По друго време събирали дори медните и бакърени съдове – котли, тепсии. Тръгнали по проверки из къщите. А българите – богати или бедни, все имат по някоя закътана за черни дни златна паричка, ако не и цели нанизи с пендари. Хората се видели в чудо и всеки дом изпокрил във възелчета и тенекиени кутийки жълтички, златни гривни, кръстчета, обеци и пръстени, предавани от деди и прадеди. Така направили и Антикаджиеви в Петрич. Но майката била много тревожна – нали имала дъщери, какво ще им даде за бъдещите сватби, ако загуби фамилните скъпоценности... И притичала до Ванга да я пита ще се размине ли тази беда. Още преди да си отвори устата, пророчицата й рекла: „Тòва, дека си го закопала у зокума, го стави на друго место! Кога дойдат, прво тамо ке барат.” И наистина при проверката хванали грубо стеблата на цъфналия храст и го изтръгнали с корените, разравяйки наоколо. Но златото било вече на сигурно място.

Наскоро моя приятелка ми каза, че два пъти ходила при Ванга, но тя не я приела. Първия път като ученичка в 7 клас попаднала в Петрич за някакво състезание и заедно с други момичета, от солидарност и просто любопитство, се наредила пред дома на пророчицата. Сигурно Ванга отдалече е усетила детското й лекомислие и неверие, затова наредила да кажат: „Момичето с червената рокля да си ходи!” След време също не успяла да влезе – Ванга пак я изгонила, разбирайки липсата на сериозна причина за посещението. Чувала съм, че когато жени или мъже са забъркани в извънбрачни връзки, получавали ругатни от Ванга и тя не ги допускала в дома си.

Като редактор в сп. „Българо-съветска дружба” в края на 80-те години получих трогателно писмо от рускиня, чието дете изчезнало. Отвлечено ли е, убито, какво е станало с него? Имало доста такива случаи в Съветския съюз и с години нямало никаква следа от безброй деца. Тогава и моят син беше съвсем малък и изтръпнах пред майчината й мъка. Отчаяната жена молеше писмото й да стигне до Ванга, която била много почитана в Русия. Единствената й надежда била поне да разбере дали детенцето е живо. Препратих до Петрич писмото, фотокопие от което и досега пазя в архива си, без да знам какво е станало нататък.

В хиляди страници са описани невероятни случки от гаданията на баба Ванга, признателната памет е съхранила безкрай примери за добронамерената й намеса в хорските съдби, за пророчествата и помощта й за здравето на очевидци. Разказах тези истории, за да не потънат в забрава. Някой ден науката ще отговори по какви вибрационни пътища се извлича информация от човешкия мозък и от енергийните полета край нас. Ще се разбере каква мощна дарба е притежавала Ванга, за да вижда в развитие още неслучили се събития, чийто зародиш е назад в миналото, макар за нея да е било ясно, че времето е една плоскост и само нашето съзнание го разчленява на минало, настояще и бъдеще.

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/310-diana-dimih