ВЕСТ

Вест от хубава по-хубава ме люшка,
земното ми тяло долу там остава,
че все пак е то най-сигурен запас.
Дар ни смайва може би като вихрушка
и кога и кой с преславната представа
има верен усет за сегашен час!

Щом е все така дървото единично,
то на огън не гори, ни пламва пламък,
тъй че любовта е споделен живот.
В скърби, друже, не потъвай безгранично,
твоята душица занемява в камък
и не виждаш слънчевия небосвод!

Търся спрямо всеки мярката най-точна:
веселбата ли да бъде волна-волна
и дали грижливо бдим един за друг!
Днес защо съдба да молим непорочна:
нашият успех е без игра подмолна
и с добро напомнят имена на внук.

Идва вестоносец, вейва пак ветрецът,
жив е Господ за нагласата човешка
с наше място, с този ден и с наша чест.
Свеж над нас е вече видимо венецът
и разбирай след поправената грешка,
че за теб, за теб е хубавата вест!

СВЕТЛИНАТА

Вървя, на някъде си вятърът замина,
дано прозорецът все пак е неотворен
и все така вървя през полуздрач.
С напевния дъждец оставаме двамина,
понякога за себе си съм разговорен
и мисля, че съм сладкодумен разказвач.

Не бързам и нали не струва нищо нещо
дори да се забавям час необичайно
и там на свое място пак е моят дом.
Врата съвсем не се отваря с думи вещо,
злосторникът не влиза тук съвсем случайно
и сам ме наумява днес за мой прелом.

Пред моя поглед вероятно притъмнява,
че най ми липсват днес любимите предмети
след този всъщност неочакван произвол.
А болката не се лекува с извлек от тинтява
и след като послушвам чуждите съвети
при съдията трябва да застана гол.

Изчезва сянката, на власт е светлината
и към живот е всеотдайната целувка
за леден камък и за жива твар.
Бедата е беда, но имам рамената,
от моите очи е моята милувка
и грешникът е без престъпния товар.

МЕЖДИННО ВРЕМЕ

А дните сега са ни зима, ни лято,
разкопвам пръстта до дръвчета овощни
и всъщност съм с работа най-обичайна.
От днес се започва за бъдеще свято
с размирни тревоги, дори денонощни,
така че едва ли съм с дейност случайна.

На отдих съм, погледът пак се заглежда,
че сънено облаче горе се движи,
полека ме взема и леко ме носи.
За всяка представа намирам надежда,
почти позабравям за днешните грижи
и лесно решавам различни въпроси.

Дойде ми по усет връстник в полуздрача,
че днес заминава, за миг се отбива
и няма, и няма насам да се връща.
Потръпвам и с мъка разлепям клепача,
какво ли да бива, какво да не бива
и в огнена треска съм в моята къща.

При моя съсед съм с черешите ранни,
не бива да имам без полза остатък,
че грях е излишък при мен да загнива.
Нали се държим все на връзки двустранни,
дано да е срокът по болест по-кратък,
че вече ме чака пшеничната нива!

ДЕЦАТА

От изгрев, от залез, от труд съм замаян,
завръщам се, зее зъбата вратата,
един е денят, а пък две са слънцата.
Все някой дори да не дойде разкаян
и след като съм и не съм в самотата:
дали засега да тревожим децата!

Изслушвам с търпимост, изслушвам потресен,
надига неистини лъжесвидетел,
дано съм с успех при защита сърцата!
Светът е наистина неравновесен,
измамник се слави за наш благодетел:
дали засега да тревожим децата!

Достигаме вече до дъното, братко,
че къс от душата е спорът имотен
и грозни са днес на човеци лицата.
Остава ни времето тук все по-кратко
и в нас завистта е позор доживотен:
дали засега да тревожим децата!

В сегашния миг е частицата вечност,
един по един ни премазва насилник
и с нокът изтръгва на роби сърцата.
И въпреки нашата свята човечност,
о, Боже, недей да съм сетен закрилник:
дали засега да тревожим децата!

ДУХЪТ

Ветрецът е навярно признак безразличен,
а без да гледа за посока дясна, лява
полека зимата намества своя власт.
Промени се налагат с ход разноезичен
и всеки сам намира как да оцелява,
при все че трябва да отстъпва своя част.

Излишно за небе се взират днес очите,
излишно е да чакам слънце за опора,
снегът е полза и вреда в съдбовен час.
Тревици, о, тревици, вие днес мълчите
и щом сме вече слепи, слепи за простора,
нима избирам днешен мрак пред бъдещ мраз?

За личното си време правя точна сметка,
примамват ме сега най-много планините
и мога да съм някъде си там след час!
Чрез бързоходната кола все търся гледка
и както пак съм с личната борба през дните,
дано вреда на други не създавам аз!

Раздавам хляба при молба и при молебен,
все още просякът е сам с трохи възможни
и пак говоря за надежда, вяра и любов.
Въпросът хлебен няма отговор хвалебен,
кълва от себе си решения тревожни
и все така светът е нов, от нов по-нов!

ЕДИН СЪДИЯ

Цветята подрежда цветарката сръчно,
пред мен с благодарност е в своето кръгче,
доволни сме, плащам за нейния труд.
Пазачът е на кръстопът неотлъчно,
защо му не дадох от китката стръкче,
напред и назад е в сегашния студ?

Цветята си нося, но с дните съм в грешка
и сам се лишавам от чакани срещи:
почива се утре по стар обичай!
Крадците ме молят за милост човешка,
омръзват крадците на вяра, на вещи
и пак съм към къщи за топлия чай.

Все още до късно прозорецът свети,
възможен писател е с песен запята
и тръпнат в ръцете му лист подир лист;
отлагам за утре сегашни привети,
признания късни са често цветята
и него все виждаме в образ лъчист!

По навик повиквам на съд имената,
спогодба щом нямат ищец и ответник,
на глас негодува едната страна.
Все в моята стая съм сам с времената
и както на себе си сам съм съветник,
за мен са цветята по моя вина!