***

Пътеката, която ме отвежда
поглъща заревото на душата ми...


Смехът,
звездите,
живото пространство
не си приличат,
не, не си приличат.

Звукът на непознати струни
изтръгва непривичен екот.

Разсипва се на прах и чезне
под свечереното небе.

Сред пепелта – покой обжарен...

На мястото на Слънцето остава
нащърбен белег от изгаряне.