В ОКОТО ЗЛАТНО НА ЛУНАТА

прелитат непокорни птици.

Обгарят в жълтоален пламък

и песните си разсъбличат.

Събуждат унеса ми тръпен

с гласът си – зажадняло ехо.

Зениците им – откровение –

е стълбата ми към небето.

Държа в ръцете си стремежа

на бягащите силуети

 

и в прелета им неспокоен

захвърлям сивата си дреха!

 

 

В ЗДРАЧИНАТА НА ВЕРАНДАТА

прохладна, тиха и сънлива,

светулки, стрелнати край нас,

изгряват от самия мрак.

От гъдела на светлината им

в очите ми лудуват пламъци.

Непринудени и волни

не се вълнуват от съдбата ни.

Такива сме за тях, каквито сме.

Подобно чувствени светкавици

безумно ронят капки унес.

Обагрят тъмнината с цвят

и смисъл дават на нощта.

 

 

ОЦЪКЛЕНА ПЪЛНА ЛУНА.

Часът въжделен на вампирите.

Отметнах няколко рунда.

Спя между битки изгубени

и чакам поредния удар.

А някога нощите лунни

бяха предимно за любене.

 

ДНЕС СЪМ ПРОЛЕТНА ГРАДИНКА.

Спрях се в себе си,

разцъфнах.

Съвсем се загубих

в този цъфтеж, Господи!

И докато се усмихваш добродушно,

изпрати ми някакво облаче.

Да не слънчасам.

 

 

РАЗГНЕВЕНА СЪМ ВЕЧЕ НА ТОЗИ ЖИВОТ.

Толкова време сме заедно,

можем да минем за стари приятели.

Познавам го.

Дишам го.

Щадя го.

И зная – отново ще ме изиграе.

Винаги така е правил.

 

 

ЮЛИЯ ВАПЦАРОВА

Поетеса, носител на поетични традиции, неотразимо свързани с духа на Яворов в Чирпан. Завършила е Библиотечния институт в София. Работила е като библиотекар. Упражнявала е тази книжовна професия с възрожденска любов и усет към духовните потребности на читателите. Била е водеща на културни и познавателни рубрики в местната телевизия. Авторка е на стихосбирките "Убежище на сянката", "Остров от време", "Вглъбена светлина" , „Развенчаване на щуреца“ и „Зеленото събуждане“. Представена е като поетеса в множество литературни антологии и сборници на Съюза на свободните писатели в България, между които Антология "Огледало - Нова българска литература" (2002), Антология „Развитие“ (2005), Антология „Отражения“ (2015) и др. Удостоена е с наградата за поезия (2002 год.) на Съюза на свободните писатели за книгата и "Вглъбена светлина". За книгата й „Развенчаване на щуреца“ литературният критик проф. Чавдар Добрев пише между другото: „Има и друго, което също се нарежда между причините, накарали ме да хвана перото. Това са миниатюрите от стихосбирката сред които откривам редове, които подкупват. Бих желал с примери да удостоверя, че в структурата и композицията на отделните творби се крие и друг тип поезия на максимите, на афоризмите, на сентенциите, която не е трудно да се освети като текст, в някаква степен сравним с формата хайку.“...