ВЛАДИМИР ЛУКОВ – ДА ВНИМАВАМЕ! ОТ НАС ЗАВИСИ ДАЛИ ЩЕ ПРЕВЪРНЕМ РОДИНАТА СИ В СУХОДОЛИЕ

 Стареят и излиняват днес (2015 г.) предимно романските и германските народи – преобладаващо някогашни германи.

Преди около две хиляди години именно те, германите, излизат на историческата сцена като енергични варварски „народи“, за да влеят нова кръв в излиняващия тогава „гръко-римски свят”. (Хегел, „Философия на историята“.) Днес вече на „германския свят” (Хегел), на романските и на германските народи, им трябва нова кръв с нова духовна енергия.

Писах по-рано на друго място, че "притежателите" (Шпенглер) на техните стареещи и излиняващи нации (крупните политици и бизнесмени) осъзнават това. Затова и регулярно, под прикритието на своя открит либерализъм и на своята откровено водена политика на глобализация и европеизация, вливат такава свежа кръв и енергия в себе си предимно от афро-арабския свят (британците в частност и от индийския), а също и от славянския свят, който в източните си предели се оказва все още кръвно и енергийно устойчив. Така всъщност открито под прикритието на либерализма глобализаторите и европеизаторите на големите романски и германски нации осъществяват своя ефективен национализъм. (Уточнявам, за да се разбере защо това е така. Нацията е гео-политико-исторически продукт; общност от хора - включително от разнородни етнически елементи и малцинства - с общи икономически, политически и културни интереси. Тя твори технологии и идеологии за тяхното удовлетворяване в границите и извън границите на своята държава. Нацията не може без държава. Неин основополагаш принцип е териториалността – съвкупността от ресурси, в т. ч. човешки, необходими за съществуването й. Всяка нация „се представлява пред историята от едно малцинство” и е „притежание” на същото малцинство – „малцина са нация”, Освалд Шпенглер, „Залезът на Запада”. Всяка нация по необходимост се стреми да се глобализира, да се превърне в световна нация. Целият свят за нацията е територия за овладяване на ресурси, включително демографски. Докато има в света частни и коопоративни интереси, ще има по необходимост и нации, ще има всъщност „притежатели” на нации, ще има, следователно, и национализъм – явен или прикрит, включително в одеждите на либерализма и тези на глобализацията. Нациите, ако и да се смятат за късни гео-политико-исторически образования, имат своите геополитически първообрази и корени още в античността. Освалд Шпенглер (1880-1936) е забелязал това. Не случайно в книгата си „Залезът на Запада” той нарича елинските полиси „национални точки„. Видял е всъщност, че принципът на основаването на елинските полюси е напълно териториален, геополитически; свързан е тясно и предимно с икономическите и политическите интереси на техните жители. Те воюват помежду си, за да отстояват не своята еднородна елинска „народностна” култура и произход, а своите икономически и политически интереси. Така те проявяват несъзнаван национализъм. Впрочем, „притежателите” на днешните нации не са неискрени в проповядването и прокарването на политиките на либерализъм и глобализация, но техните крайни цели по необходимост се оказват националистически и се разкриват като такива.)

Историята е показателна.

Някогашните глобализатори – римляните в своята Римска империя, а също и „ромеите” в пределите на Източната Римска империя (и по-специално стареещите и излиняващи гърци и македонци) – също са водили такава, осъзнавана от тях по необходимост „националистическа“ политика; включително политика на овладяване на демографски ресурси по време на Великото преселение на народите. Допускали са например в пределите на Източната Римска империя учредяването на федерати от относително самостоятелни етнически общности, които стареещите ромеи или облагали с данъци, или са изисквали от тях да им служат като гранични военни поделения (между които е имало и прабългарски – нещо като днешните бежански лагери в Германия например, а също и струпвания на преселнически етнически общности, обособявани в квартали на един или друг голям американски или европейски град). Но после самите глобализатори, гърците например в пределите на Източната Римска империя, едва успяват да изплуват като гърци под тогавашната дълбока приливна вълна на славяните. Тя е заливала и Пелопонес. Останали са недокоснати от нея само недостъпните и поради това лишени от достатъчно обработваема земя Егейски острови – земя, която, иначе, е била жизнено необходима за устройването на самите славяни.

Всъщност, точно статуса и характера на гърците като „морски народ” (Тукидит) или като „земноводен народ” (Хегел) ги спасява от историческото им затриване. В същото време точно поради това именно от Егейските острови е започнал след VII век да се възражда гърцизма. От там той е започнал да асимилира „културно“ от юг на север преобладаващия вече славянски елемент на Балканския полуостров. Така в края на IX век гърцизма успява – не без усилия, а после и с насилия докъм XIX-XX век – да обхване Тесалия и да се разпростре донякъде в Егейска Македония. (Справка – византолозите проф. д-р Васил Златарски и Георгий Острогорски – „История на византийската държава”.) Така гърците като автохтонен (отчасти) балкански етнос с кръв и с духовна енергия, подсилена от славянския елемент, оцеляват в прилива на Великото преселение на народите и запазват донякъде характера си на древна цивилизация предимно в езика и в новата си историческа мисия да съхраняват и да обогатяват паметта за древногръцкия принос в културната съкровищница на човечеството.

Траките, македонците и илирите като същински автохтонни балкански етноси и култури не оцеляват. Те стават етногенетични подложки, върху които се присаждат предимно славянски културни идентичности.

Съвременните германски и романски глобализатори-националисти (повтарям – под откритото прикритие на либерализма и политиката си на глобализация и мултикултурализъм!) са научили този урок на историята. Затова откъм 70-те години на миналия век им скимва да действат предохранително и регулярно като вливат нова кръв и нова духовна енергия в себе си. Отначало предимно от бившите си колонии. Целта им е (като стареещи и излиняващи вече културни общества) да оцеляват във времето именно като романски и германски народи – с присъщият им етно-генетичен фонд (доказано е научно, че напред и дълбоко във времето преселниците от коя да е етническа общност постепенно придобиват расовите белези и преобладаващите кръвни групи и генетичен код на местните етнически общности), с присъщите им езици и с обогатяващата се във времето тяхна народностна и национална историческапамет. (Историческата памет у един народ означава едно към едно неговия минал, сегашен и бъдещ – като заложени тенденции – творчески живот.) Началните предпоставки за ненасилствено инспириране и формиране на такава памет у различните пришълци (някога, в гръко-римския свят, и сега, в германския свят са предимно икономически.

На своя страна днешните романски и германските нации от „германския свят” (Хегел) имат като „поучителни“ съвременни примери – американските нации, представляващи конгломерати от различни етнически елементи, обединяващи се върху основата предимно на испано-португалския и английския езици, а също и най-вече върху основата на икономическите и политическите си интереси. Имат на своя страна и твърдата подкрепа на нацията на САЩ, на американските глобализатори-националисти, които отдавна не жалят сили и средства да американизират целия свят, да го превърнат в своя територия; да превърнат в своя територия най-вече податливите на това самобитни (и стареещи вече) народи на Европа.

Впрочем, същност на американските глобализатори-националисти, на „притежателите” на нацията на САЩ е все същият този „техен“ либерализъм и „мултикултурализъм”, който е бил същност и на някогашните македонски и римски национал-глобализатори и колонизатори.

В своя труд „Изследване на историята“Арнълд Тойнби цитира съкровената мисъл на един от тях, на Елиус Аристидес – мисъл, която се въплъщава в действията и на съвременните американски и европейски национал-глобализатори и колонизатори, а именно тази: „Както повърхността на Земята носи цялото човечество, така Рим приема всички народи на Земята в гръдта си, както морето приема реките.“ Приемал ги е всъщност Рим народите на Земята – както и днешните американски и европейски национал-глобализатори приемат „народите“ предимно от афро-азиатския свят – за да ги използва главно като демографски ресурс, а и за да „опита“ по такъв начин (защото само това е успяла да постигне Римската империя преди самата тя да загине – именно да опита) да ги обезличи и лиши във времето от техните народностно-културни идентичности.

(Впрочем, за разлика от нацията, която е наистина по-скоро късен гео-политико-исторически продукт и която твори и удовлетворява чрез политически технологии и средства предимно свои икономически интереси, народът е гео-културно-исторически продукт – общност от хора, която твори предимно своя самобитна народностна култура, своя единна народностна душа и самоличност в единната култура на човечеството. „Народът е личност с главна буква” – Платон. Народността е като „цвете в пейзажа” (Шпенглер) – тя има Родина и не може да се преселва. Хора или популации от кой да е народ могат да се преселват; народът с народността си обаче – не.)

***

Разбира се, с вливането на нова кръв и на нова духовна енергия в себе си днешните големи романски и германски нации „преследват“ и хуманни цели. Но тези цели – както вече намекнах – са подчинени и се предхождат от тяхната главна националистическа цел – да оцеляват във времето именно като съответни големи нации със силен икономически и културен просперитет и да обезсмъртяват така (със същия този просперитет – доколкото им се отдава) себе си – и като народи, и като изтъкнати личности-творци със собствен народностен и национален идендитет. Тоест, Гьоте да е немецът Гьоте с усвоявано творчество на чист немски език не само от самите стареещи вече германци, но и от културно приобщените (предимно чрез удовлетворяване на икономическите им интереси) поколения на вчерашните, на днешните и на бъдещите емигранти в Германия, които (и това е предвидено от национал-глобализаторите) впоследствие напред и дълбоко във времето няма как да не се окажат и етнически сродени със самите германци – така, както и древните гърци са се оказали кръвно сродени със славяните и са така именно днешни гърци.

Хуманни цели, според Арнълд Тойнби, са имали и „македонските и римските военни агресори“„да разпространяват елинската култура“. Да елинизират света – цел, сродна и на днешните романски и германски нации – да глобализират и европеизират света. Но „първата им цел... – пише Тойнби – е икономическата експлоатация на техните жертви.“

Целта обаче на днешните американски, френски и немски национал-глобализатори е не само „икономическа експлоатация на техните жертви“ (чу се вече в цитаделата на ЕС – на дневен ред е вече как да се използват сирийските имигранти като икономически ресурс), но и тяхната биологична експлоатация.

Историята обаче е показателна и с това, че изиграва лош номер на „македонските и римските военни агресори“. Оказва се, че тя само донякъде подлежи на политическа, на човешка регулация – поне дотолкова, доколкото е във възможностите на човека да върши съзнателно това.

Левски е видял това – ние обръщаме времето, според Левски, но и времето нас обръща.

Александър и Цезар са били велики обръщачи на времето, но демиург на историята (извън онова, което се осъзнава от тях и от човека изобщо) е Бог. Такъв е Той дори и да не вярваме в Него.

Доказателство: Исторически факт е, че Христос и християнството чрез социалната стихия на някогашното Велико преселение на народите събарят основите на древния гръко-римски свят с неговите две взаимно свързани империи – македонската и римската.

Римската империя – според Хегел – е била „трапезата“ на Христос в съответствие с неговата притча за „сватбарите“. Поканени са на „сватбата“ (в царството небесно да влязат) хора от кол и въже, поканени са варварските народи – германи, хуни, славяни. Поканени са именно те, защото поканените отнапред „културни народи“ са си намирали друга „културна работа“; мързелували са вече; били са излинели и остарели от много „култура“ и от много излишества във времето; искали са и са допускали вече (като днешните германци и англичани други „народи“) да им слугуват в собствения им дом и отказвали да бъдат „сватбари“.

Германите и славяните обаче не отказали.

Те приели поканата с вяра и станали активни „сватбари“ – захванали са се веднага с творческа и с богодържавническа работа и помели така от историческата сцена римляните (ромеите).

Измежду тях – казах вече, – благодарение на своите недостъпни и неблагоприятни като обработваема земя Егейски острови, гърците успяват да оцелеят донякъде като култура със собствения си език и да получат така (от Бога) новата си историческа мисия, която посочих по-горе – да са един вид музей на елинизма.

Разбира се, ние наистина може и да не вярваме в това, че Бог е демиург на историята и че Той именно е великият Обръщач на великите обръщачи на времето, между които е и нашият велик революционер Васил Левски. Но въпреки това, а и пряко това няма как да не виждаме вече с просто око и с буден ум, че и днес се появява социална стихия, подобна на някогашното Велико преселение на народите.

Казвам „социална стихия“,защото неуправляемото от човека и не поддаващото се на регулиране „социално“ е всъщност „природно“. Още повече е „природно“ онова „социално“, което не е било осъзнавано и овладявано навреме от обществата – главно поради национална алчност и егоизъм, изразяван пряко от „притежателите“ на съответните нации – големите политици и крупни богаташи. (Знае се открай време, че алчността и егоизмът, преследващ икономически и политически интереси, замъглява съзнанието.) Та, именно тази днешна социална стихия (с много природа в себе си!) – стихийната бежанска вълна от афро-арабския свят към Европа, – в чиято прелюдия сме ангажирани вече като европейски народ, е предизвикана от политиката на големите национал-глобализатори – предимно на американските и на западноевропейските „притежатели“ на собствените си нации. Предизвикана е тази днешна социална стихия по-специално от многогодишната им хищническа икономическа политика за овладяване и усвояване на световните стопански (и природни) ресурси. Тоест, от политиката им за постигане на „първата им цел – икономическата експлоатация на техните жертви.“ (Арнълд Тойнби). А по-късно и от политиката им, преследваща все същата им „първа цел“ под „хуманното“ прикритие на либерализма – да американизират Света, да го мултикултурализират и демократизират (по американски) така, че да превърнат самобитните „световнноисторически народи“ (Хегел) в своя световна нация, а Родините им – в своя територия. С други думи – да превърнат целия Свят в своя световна империя, в своя световна територия. (Справка – територията, без която нацията не може да съществува – докато народът – може – е съвкупността от наличните ресурси в границите на съответните държави.) Тоест, да сторят все същото, което са искали да сторят някога „македонските и римските военни агресори“.

В резултат обаче на тази тяхна многогодишна и интензивна (най-вече от 50-те години на миналия век насам) хищническа икономическа политика (а хищничеството е чиста проба природа с непредвидими последици – и за хищника, и за жертвите му) са заложени тенденциите в днешните осезаеми вече глобални промени в климата. В социалните си измерения тези тенденции означават ни повече, ни по-малко това, че с глобалното затопляне на земната атмосфера ще се разширяват на север и на юг сухите тропически и субтропически климатични области. Ще напредват в същите посоки пустините и полупустините, включително в Южна Европа. А с тях няма как да не напредва на север (подхранвано от глада) и възбуденото вече от американската политика на национал-глобализация на Света ново „велико преселение на народите“ – предимно на народите от Северна Африка и от Предна Азия към Централна и Северна Европа.

Затова и казах по-горе, че ние, като световноисторически европейски народ, сме въвлечени вече в неговата прелюдия. Сега ще добавя – с алтернативата да оцеляваме или не като световноисторически народ в това започнало вече ново „велико преселение на народите“ .

Впрочем, въвлечени сме в тази прелюдия по историческа необходимост още с влизането ни в Европейския съюз през 2007 г.

Видях това и предупредих за това още през същата година в статията си „Победоносната учителска стачка“ (2007), публикувана в сайта „Книги нюз“, а също и в есеистично-публицистичната ми книга "Народът, учителят, писателят", 2015 г..

Ето, впрочем, какво писах в нея:

Да си припомним, че в Националния дворец на културата влизането на България и Румъния в Европейския съюз беше приветствано с думите: „Добре дошли Тракия и Дакия в Римската империя!”! За всеки буден ум това означава не толкова алюзията, свързана с Римския договор, колкото това, че ни предстои ново историческо изпитание, подобно на онова, което ни се случи в пределите на Източната Римска империя.

Тогава по земите на империята, както знаем от историята, са прииждали и шествали много и най-различни етноси. Те всички са били звани от Христа, но не и призвани да станат Народи в пределите на гръко-римския свят. Хуните например не успяват да станат Народ. Ние обаче, благодарение на нашите Първоучители, успяваме да се конституираме като Народ.

Оличностихме се първо в Христа (от Борис І до патриарх Евтимий), а по-късно и в Свeтия Дух се утвърдихме чрез самобитно народностно творчество и език.

Възродиха ни в Новото време (времето на хуманизма) и онези личности начело с отец Паисий Хилендарски, на които дължим днешното си битие.

Така се предпазихме от потурчване и погърчване.

После върху тази наша народностна база ние се превърнахме в нация.

По същия начин и днес е очевидно, че в условията на Новата Римска империя – Европейският съюз – предстои ново качествено отсяване на европейските народи. За всички тях, а и за нас в частност то се свързва с отговора на въпроса – ще оцелеем ли, ще ни има ли живи във вековете като Народ (и Личности в Него) със самобитна Българска народност!?

Писах като предупреждение в същата статия и това:

Няма съмнение, че испанците като европейска Народност имат ресурс да оцелеят в глобализиращия се свят – даже ако се случи всички българи и румънци заедно да се преселят на тяхна земя!

Съмнително е обаче дали ние като народ бихме удържали на свободното прииждане на другите у нас и на свободното смесване (и вместване една в друга) на народностни култури.“

***

ДА ВНИМАВАМЕ!

Сегашната прелюдия към новото „велико преселение на народите“ се осъществява при други световни политически, икономически, социални, интелектуални и духовни условия. Тя не е идентична с прелюдията на Великото преселение на народите от IV-VII век – ако и да има общи смислени връзки с нея. Но резултатите й ще бъдат същите – в пределите и на днешната Римска империя – Европейския съюз – едни народи ще отмират, други ще възникват. Защо ще става това? Защото както някогашното „Велико преселение на народите“ е било „голямо събитие на историята“ (Шпенглер), така и започналото вече днешно „велико преселение на народите“ се очертава да бъде „голямо събитие на историята“. А „големите събития наисторията – пише Освалд Шпенглер в своята прочута и показателна като заглавие книга „Залезът на Запада“не са извършени от народи, те образуват народи.“ И това е действително така. В пределите на някогашния гръко-римски свят като последица от Великото преселение на народите ние, българите, сме новообразуван европейски народ, а траките – погребан в паметта ни „народ”.

Ето и една съществена връзка между някогашната и днешната прелюдия към Великото преселение на народите. Тя се съдържа в поканата на германския канцлер госпожа Ангела Меркел, отправена към сирийските бежанци като добре дошли в Германия, а също и в някогашните думи на Елиус Аристидес, цитирани от Тойнби: „Както повърхността на Земята носи цялото човечество, така Рим приема всички народи на Земята в гръдта си, както морето приема реките.“ Е, разбира се, морета и реки на Земята е имало открай време и ще продължава да ги има до нейното съществуване – с тази съществена разлика обаче, че и моретата (макар и бавно – като Рим например, или бързо – като Съветския съюз, например), и реките – най-вече реките (народите) – са си променяли характера и местоположението си и ще продължават да ги променят. При това винаги едни реки ще са големи (като самите народи), а други – малки (пак като самите народи), а трети неизбежно ще се превръщат в суходолия (както например траките са се превърнали в културно суходолие в процеса на Великото преселение на народите).

Затуй и в това ново море – Европейският съюз, – в което ние, българите по необходимост се вливаме като народностна култура с присъщия ни език и стилове на творчество, от нас зависи дали ще бъдем постоянно вливаща се жива река в него или ще бъдем паметено за него българско „културно“ суходолие...

Накрая едно мое стихотворение, публикувано в стихосбирката ми „Следи от вятър“, 2007 г. Надявам се то да ме брани от придирчивите про- и антиглобалисти.

 

РЕКАТА

 

Прелива от нежност тук, до Морето...

С милост облива сега Бреговете...

С милост и те сега се снишават.

Милост капе и от Небето...

 

Била е сякаш напразно борбата...

 

Напразно ли в нея Залезът свети!

И всички пространства напразно ли в Нея

нежно се сливат и кротко просветват!

 

Милост прелива... Прелива и в мене...

И става излишно да питам и зная

Тя ли се влива в Морето извечно

или Морето се влива във Нея!..

 

Не! Не била е напразно борбата...

 

Публикация: 22 октомври 2015 г.


http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-12…/8-vladimir-lukov