„Истории по действителни случаи с куче“ е нарекла книгата си живеещата в Англия Недялка Арнаудова. Сборникът от весели и поучителни „снимки“ на действителността с четириногия приятел се състои от три части: „Бристолски период“, „Бургаски период“, „Период почивка“. И сякаш на кинолента пред очите ни се развиват отношенията между авторката и лабрадорката Кейси. Отначало почти нежелана, а впоследствие неотменим член на семейството, а оттук – и на неговия микросвят, който пък е зрънце реалност в съвременното ни общество. Страниците греят от тънкото чувство за хумор на Недялка, придружаващ всяка страница в повествованието: „Тя е едно необикновено английско куче в обикновеното ни българско семейство. Кейси е лабрадор и интелигентността й идва някак си отвътре. Красива е, има аристократична осанка и може да мисли. Може и да говори, но го прави само с нас, за да не скандализираме международната общественост. Обича да чете и пише и да гледа телевизия. Родена е под щастлива звезда, както ме увери астроложката, която й направи хороскоп срещу заплащане…“
Постепенно под перото на Недялка Арнаудова Кейси се сдобива с човешки черти и се превръща съвсем убедително в наш съвременник. Равностоен, индивидуален, понякога себичен, търсещ лично щастие. Каквото четирикраката героиня открива на финала в раждането на своите шест кученца от булдога Димитър. Обратно на зооморфизма, сега на животните се приписват човешки черти, а цялата творба напомня за летопис, примесен с разумна щипка утопия, обич към „безсловесните“ приятели и стремеж към семейна хармония, така потребна ни в нашия задъхан свят. „Докато пишех историите – споделя Арнаудова – Кейси беше неотлъчно до мен като мои кураж и вдъхновение. Тя следеше да я представям в светлина, достойна за нейното благородно потекло. Проверяваше написаното за правописни грешки, както прочетохте, за да не се изложим пред България, Бристол и Бъкингамския дворец. Докато пишех мемоарите на своето куче, то порасна пред очите ви, влюби се и създаде семейство. Сега Кейси има други имена МАМА и ЛЮБИМА. Майчинството й отива, то я накара да забрави пакостите, суетата и претенциите, заета в грижи за дома си. Тя се научи да готви и сменя памперси, а вечер да приспива малките с целувка и с нашите „Истории по действителни случаи с куче“. Читателят неволно си припомня „Мечо Пух“ на Албърт Милн, „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг и други подобни четива, в които главните любими герои от животинското царство остават завинаги в нашето съзнание. По далечен аналог и този сборник дава своя принос да заобичаме домашните любимци. И да се отнасяме с тях ако не непременно като с хора, то като към същества със свой свят и място в човешкия делник. Книгата се чете на един дъх, с усмивка пред хрумванията и постъпките на Кейси, а тези, които имат за домашен любимец куче непременно си задават въпроса достатъчно ли сме добри и всеотдайни към него. И доколко сме се самоизолирали от природата в безкрайните й разновидности, съзерцавайки я най-често и все по-често от екрана на плазмения телевизор…
Творбата носи своя благороден подтекст и в друга насока. Тя може да се поръчва онлайн. В България 1лев от книгата отива за деца в театрална група “Талантино“ - Бургас, а в Англия 2 паунда за Жорко – тригодишно дете с аутизъм. „Вярвам в живота на тази книга, че може да откъсне за малко децата от компютъра, а в чужбина да не забравят да четат на български език“, споделя за написаното Недялка Арнаудова.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01…/933-nedyalka-arnaudova