Поетесата Райна Преславска има интересна творческа съдба. Поетичното ѝ слово добива обществена гласност в края на 60-те години, когато тя е активен участник в литературния живот на Русе – публикува стихове в местни и национални литературни издания, участва в работата на тогавашни литературни клубове. И е едно от известните млади имена в литературата на Русе тогава. Но по лични семейни причини изведнъж перото ѝ замлъква, отдала всичките грижи на семейството си, на децата си, на работата си като икономист. И изведнъж в началото на новия ХХІ век отново лумва в душата ѝ огънят на поезията и тя вдъхновено взема белия лист. Така започва възраждането на нейното поетично творчество, което носи вече атмосферата не на младостта, а на зрелостта. Оттогава тя активно пише, като през 2014 г. издава и първата си книга със стихове, романтично озаглавена „В бялата лодка“.
Втората ѝ поетична книга, наречена „Сърдечни монолози“, съдържа 101 стихотворения, които показват авторка с усет за силното поетично слово, с усет да намери най-точната форма на едно стихотворение, в което да „излее“ съдържанието, излъчващо нравствени послания към читателя. Стиховете на Райна Преславска са издържани в тона на химните, на възхвалата, на елегията, на лиричния апотеоз. Всичко това придава на творбите ѝ аромат на Благослов – Благослов за светлина, красота, доброта. Когато четем стиховете ѝ сякаш чуваме отгласи от орфеевите поетични песнопения, сякаш дочуваме химна на прочувственото слово, отправено към Божественото.
Райна Преславска открива обектите на своя Благослов в различни факти – в природата, в историята, в спомена за домашното огнище, в лицето на човека до нея, в размисъла за своята майка или за душевността на близка приятелка. Но това не са случайни обекти: със своята излъчваща духовност, природна красота, светла аура на светлина и доброта – тези обекти отключват нейната поетична чувствителност и така се ражда стихотворението.
Дали са ангели небесни, святи
или на ангелите са вестителите земни –
един Бог знае за какво ни ги е пратил,
навярно света ни в стих да украсят – възпети.
Каква ли пустош е небе без птици,
безсмислен щрих е птица без небе –
навярно неуморни са небесни жрици
и пазят мечтите на човека в душата на дете!
(Из „Птици”)
Поетесата директно назовава обектите на своето възхищение, като по този начин нравственият пример в стиховете ѝ е не само абстракция, а притежава конкретно лице, конкретен живот, конкретна харизматичност. Тя съумява в няколко строфи да изгради житието на личността, на което е посветено стихотворението. Така например в „Помен“, посветено на актьора Андрей Медникаров (1921 – 2016), тя пише:
Но той, в рождения си час, целунат от Съдбата,
живя като човек Господен между нас –
сияйна благост, с ореол небесен над главата,
Андрей – на музите любимец, на Мелпомена ас!
Почти столетник, като Господ белобрад
в морето от човечност той бе скала висока,
за нищо никой не му завидя, бе като брат,
ако си объркан и изгубен – подаряваше посока!
Много точно наречена „Сърдечни монолози“ книгата на Райна Преславска е една изповед на зряла жена, натоварена с много мъдрост, с вътрешна хармония от доброта, чувство за красота и етика, една жена, която чрез словото държи да насели света около себе си със светлина и оптимизъм. Тя се е отърсила от мрачни и гнетящи я размисли, не се лута в лабиринта на вечни екзистенциални въпроси за битието ни. Не, тя е решила да гледа на света с очите на благоговейната доброта, на поетесата, която вижда красота в едно природно явление или в един човешки жест. Тя издига до култ такива явления, превръщайки ги в мерило на нравствен закон. Въпреки всичко, което се случва в този живот, дълбоко вярва, че добротата надделява в него, че светлината огрява повече мигове в делника ни. Така нейната поезия, четейки я, се превръща в някакво своеобразно изцеление на обзелите ни мрачни мисли. Стиховете ѝ ни действат сугестивно, те носят катарзис и успокоение.
За оцелял след тежък случай, зла съдба
разправят, носел е душа „под нокът”,
но аз узнах – животът се спасява с любовта
и Бог си знае работата по-нататък!
Няма нищо по-красиво и добро в света
от чисти сълзи и камбанен искрен смях,
в труден час подадена една добра ръка –
и мека е възглавката в съня от спомена за тях!
(Из „Възглавка мека“)
И именно в тази носеща спокойствие тоналност се крие тяхната оригиналност и самобитност.
Стиховете са разпределени в шест дяла: „Родина“, „Пегас”, „Сърдечни монолози“, „Приказки вълшебни“, „Галерия „Жени прекрасни“ и „Незабрава“. Самите заглавия на дяловете подсказват обектите и настроенията на стиховете. Поетесата успява да обхване един широк периметър от изживявания в този живот и по този начин да съзре в широко пространство излъчването на красота и човещина в този свят. В стиховете си тя успява да изгради трайни метафори на силата на духа да оцелее сред превратностите на съдбата, сред играта на мрачина и светлина, на лудост и смиреност в природата, на живот и смърт, на въздигане и падение. В това отношение Райна Преславска, като поетеса в стиховете си, ми заприличва на древния Диоген, който се обрекъл да търси Човека. (Едно от стихотворенията ѝ е посветено на него). Така чрез поезията си авторката търси и увековечава в стих светите човешки добродетели. В това търсене тя се осланя и на един друг мъдрец – Бог. В много случаи в стиховете си гледа и към звездите, към Бога, към необятното на Вселената – сякаш, за да се слее с тяхната космична красота и безмълвие.
Как иначе с добрия Бог, в когото вярвам,
през краткия живот да се разплатя ще мога,
да вярвам в Него, означава да се раздавам,
с благост се доближава земният човек до Бога!
(Из „Приближаване“)
Мисълта за Бога е другото ѝ мерило за доброта и етика в този живот.
От всички стихове постепенно израства и образът на самата поетеса – образ на жена, която е изградила в себе си хармония от човешки добродетели и която иска да придаде тези добродетели на хората. Тя си има нравствен канон за този живот и поетично го излива в своите стихове. И сърдечните ѝ монолози са именно споделяне с читателя за този канон. Това е поетичен разговор, който предизвиква нашите усилия към това да бъдем по-добри, по-красиви, по-мъдри, по-горди – което ни прави достойни хора. Тя всъщност пренася във времето уроците на своята майка, на предците си, вселили в душата ѝ философията на едно светло и човешки оптимистично възприемане на живота. Затова и ненапразно стихосбирката завършва с едно прекрасно стихотворение, посветено на Майката. То е равносметка на дъщерята, на поетесата, на жената за нравствени постулати,които никога не умират във времето. Напротив, тя ги завещава на своите деца, на своите съвременници. И така нишката на доброто и красивото никога не се прекъсва.
Добре дошла в съня ми нощен, мамо!
И все едно, че заедно с тебе пак живеем –
помагаш ми, усещам топлото ти рамо
и после, през деня птиците по-весело се реят!
---------------------------
Мамо, мамо, в моя сън добре дошла отново,
с любов те възкресявам в белия си ден,
опитвам да тълкувам посланието ти отвъдно
с надежда, че и на небето се гордееш с мен!
(Из цикъла „Незабрава“)
Благословът, който изрича в книгата си „Сърдечни монолози“ поетесата Райна Преславска носи топлина на душата, носи светлина около нас, възражда помръкналите ни мисли или сетива и ни тласка към раждане на чувствителност, с която да понасяме с по-голяма лекота и надежда всички вихри на съдбата, наречена Живот!
С цялата си тоналност и Благослов на красивата нравственост книгата на Райна Преславска „Сърдечни монолози“ се превръща в ярък факт в литературния живот на Русе.
Крум Гергицов
***
Книгата беше представена на 3 май в Регионална библиотека – Русе.
ISBN 978-619-90618-9-3
© Сърдечни монолози, 101 стихотворения, 2018 г.
© Райна Преславска, автор, 2018 г.
© Владимир Цоневски, художник, 2018 г.
© Елица Калоянова, дизайн на корицата
Редактор – Надежда Радева
Рецензент – Крум Гергицов
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-09-…/311-krum-gergitzov
