„Лично”

от Надежда Радева – премиера на 3  юли 2001 г.

… Надежда Радева не е от „лесните” поетеси: тя опре­делено е постмодернистична авторка, която гледа на света не в неговата първична следственост, а го нарежда като пъзел. В този пъзел времето е омесено от спомени, нас­тоящи изживявания, мечтания. Асоциативността на фра­зата, метафората, философският образ, неочакваният фи­нал – всички тези белези на поезията й определят и пост­модернистичната им естетика. Но тъкмо тази безсюжетна разхвърляност, хаотична разпиляност и красива безме­тежност на поетичното слово характеризира стила на На­дежда Радева и новата й стихосбирка „Лично”, което я прави от една страна не толкова лесна за възприемане, но от друга – очарователна.

За разлика от „Непрестанно”, в сегашните си стихове поетесата е някак по-светла като поетична тоналност, по-ефирна, дори по-кокетна. Привлечени сме от стихове, въз­никнали сякаш спонтанно и неочаквано в душата на една млада жена: това са стихове – литнали мечтания, сти­хове – смели фантазии, стихове – отприщена болка, стихове на не успокоен, а задъхан размисъл. Осезаемо усе­щаме, че вихрите в душата на поетесата са много, но тя е под­брала една малка част от тях – най-болезнените, най-фан­тастич­ните, най-дръзките. Въвеждайки ни в лабиринт на интри­гуващи женски изживявания, тя всъщност спо­деля с чита­теля нещо много съкровено – „лично”-то…

„Лично” е стихосбирка за това – да разгадаеш себе си и наново да подредиш пъзела от чувствителност към света така, че да бъдеш с по-красиво, по-хуманистично, по-съст­радателно, с по-мъдро отношение към него. Един стремеж да погледнеш наоколо необременен от наносите на скуч­ното и нервно ежедневие, необременен от злите му енер­гии…

… Стихове, в които има неистова болка да се забрави този свят се съчетават с други, в които връщането в реал­ността и вярата, че тя може да се промени, си оспорват място по сила на интелектуалните разсъждения и емоцио­нални пориви. В този смисъл може емблематично за сти­хосбирката става стихотворението „Попаднахме на стра­шен булевард”, в който лирическата героиня се вижда по­пад­нала на едно вавилонско житейско кръстовище. И тя трябва да удържи на него. Трябва да победи на него. Трябва да се прероди на него…

… И прозвучалите стихове в „Лично” възприемаме като израз на една отприщена душа, лично, апарт, водеща диа­лог с този живот, която по женски се оказва безсилна, ту го надделява, ту кокетно го води за носа – една амалгама от настроения, която авторката умело изгражда в стихосбир­ката си.

Рецензията е отпечатана в стихосбирката „Любовта, от която съм бягала” /2009/.