През 2010 година се навършиха двадесет години от неговото създаване. В него членуват над 200 български поети и писатели от страната и от чужбина. Свои творчески филиали Съюзът има в Бургас, Варна, Русе и Враца. 
В уводната страница на юбилейната за ССП литературна антология „Съзвездие“ (2010) председателят на Съюза проф. д-р Стефан Влахов – Мицов пише:
„Големият брой опечатени книги, сборници и антологии, вестниците, които ССП издаваше, сочат, че в количествено отношение времето беше добре оползотворено. Наградите от български и международни конкурси и популярността, която имат много от нашите колеги, дават надежди, че и амбициите за солидно и запомнящо се творчество не са били пропилени. И в едната и в другата посока нашият Съюз постигна целта си – да създаде до тук здрава литературна основа, която да бъде обект на анализи и преценки в бъдеще.

Всяко творчество има субективен характер и съдът, както на читателите, така и на обществото, също е субективен. Едно житейско поколение приема нещо и отхвърля друго, следващото често пъти преобръща ценностите и класациите. 
Само че се приема и отхвърля това, което е налице. 
Което е литературен факт. 
От тази гледна точка колегите в ССП и досега са изпълнили своята мисия.

Не по-малко важно е обаче абстрахирането от ежедневното, от конюнктурното, от изкушаващото или заплашващото, което влияе, както на пишещия, така и на неговите съвременици. Читателите могат да се поддават на моментното, което им се вижда модерно, или пък на конюнктурно прагматичното. За твореца, който иска книгите му да не бъдат еднодневки, такъв подход обаче е гибелен.
Истинският автор не иска да се наложи като играе ту една, ту друга роля, а остава верен на себе си. Той върви не със или след политиката, не флиртува с действителността, а я изследва с критично око и перо, както впрочем и всичко от далечното или по-близкото минало. 
Неговият най-съществен проблем е да успее да бъде в творбите си самият той, мислещ със собствената си глава. 
А след това размислите, идеите и книгите му да се съхранят за съда на истинското време. 
Надявам се, че в Съюза на свободните писатели има колеги, чиито творчество ще стигне до това Време и до този Съд.“
...
А в слово по случай двадесет годишнината на Съюза на свободните писатели литературният критик акедемик Благовеста Касабова даде обобщена оценка за творчеството на редица поети и писатели, представени със свои творби в юбилейната антология „Съзвездие“. Ето извадки от тази оценка:

„Между поетите, намерили място на страниците на Антологията, срещнах и познати имена, наложени вече творци в литературното пространстно и то не само у нас. За някои от тях вече съм писала, на други съм представяла книги, трети съм чела и съм предлагала за публикуване във вестник "Новият пулс". Става дума за Мариана Кирова, Крася Титянова, Димитър Донев, Йотко Кадемов, Ирина Йорданова, Ирина Александрова, Марияна Кадемова и Румена Донева. Радвам се, че тези поети продължават да развиват и обогатяват поетиката си, стилистиката си, а по този начин да допринасят и за развитието на съвременната ни поезия, за нейното идейно и интонационно разнообразие. 

Няма да скрия, че привлякоха вниманието ми няколко непознати за мен имена. Впечатли ме по-нетрадиционната им образност и световъзприемане, погледа им към екзистенциални и естетически проблеми, интерпретирането на теми и въпроси от собствени позиции. Професионалната ми дългогодишна редакторска нагласа си каза думата, не можеше да не им обърне внимание. Между тези поети ми се ще да спомена Асен Дипчев, Ваня Тошевска, Владимир Луков, Дида Гемиджиева, Кино Лазаров, Кръстина Филипова, Мария Леринска, Надежда Радева. С това, че откроявам имената им, не целя да омаловажа присъствието на останалите поети, включени в Антологията, но все пак бихме могли да ги приемем и като солистите на Антологичния Хор. А и за това, че според мен, те допринасят за многоцветието и интонационната тоналност на литературата като цяло, на търсенията, на стремежа да гледаме към високото. 

И друго важно - отсъствието на измислени "постижения". 
А от казаното следва естественият извод, че поетичната част на Антологията като цялостно произведение е на добро идейно-художествено равнище, т.е. творческите процеси в Съюза на свободните писатели се развиват в положителна насока. 

Сатирата, на която е отделено място в Антологията - приветствам идеята на съставителите за включването й в съдържанието - по начало е рядко цвете в литературната градина не само у нас, но и в повечето литературни градини на Европа. И затова талантливите й представители се броят на пръсти. Творбите на оскъдния брой сатирици - Георги Карданов, Димитър Димитров, Донка Райнова (тя всъщност не е чиста проба сатирик, а нещо средно бих казала между хумор и сатира) могат да присъстват на страниците на която и да е Национална Антология.

...
Прозата също е представена на добро професионално равнище. Включените произведения подсказват, че и тук, както и при поезията, развитието им също е многопосочно както в жанрово, така и в тематично, и в идейно-художествено отношение. От есеистичната миниатюра, през класическия тип разказ, до опита за научна фантастика и романната форма - под романа имам предвид откъс от романа трилогия на съвременна тема на Славян Попов. Многопосочно, но не и равностойно разбира се е и развитието на стилистиката, владеенето на словото, изграждането на образи, сюжетната линия и т.н. В скоби ми се иска да отбележа, че все още липсва достатъчно дълбочина при пресътворяването на идейно-художествения замисъл, липсва някъде и многопластовост на посланията, независимо от какъв характер са те. Все съществени качества, задължителни за всяка стойностна белетристична творба, особено за разказа. 
Затова и майсторите на късия разказ, не само у нас, но и в световната литература, са единици. 
...
Най-близо до класическото разбиране за разказ е "Старецът и ябълката" на Божидара Цекова, към него бих причислила и "Котки и ветрове" на Люба Александрова. Друг - по-лирично романтичен привкус долавяме в разказа на Еми Мариянска "Мъжът от езерото". Посочените произведения и имена привличат вниманието с по-необикновените гледни точки към някои неотменни теми и въпроси, въпроси чиито отговори все още не са намерени, привличат и с премерената си емоционална тоналност и интересните образи. 
...
До цялостната картина на постиженията, в творческо отношение, на членовете на Съюза на свободните писатели, читателят се докосва в новоизлязлата юбилейна Антология. Добива представа за възможностите на неговите представители, за характерните страни на писателското им дело, както в областта на поезията, така и в областта на белетристиката. И как сътвореното от тях се вписва днес и ще се вписва в бъдеще в състоянието на нашата национална литература. С други думи целта на съставителите е реализирана успешно. А това мисля, е най-важното и най-положителното. 

Постигнатото, както пише Стефан Влахов-Мицов, е в ръцете на времето и на идващите след нас. Те ще пресяват зърното от плявата. 

Но е безспорно, че има какво да пресяват и какво да остава в ситото.“


Информация на Съюза на свободните писатели