Вълнуваща беше премиерата на "От дълбока древност" на Хенрик Сенкевич в мой превод в Полския институт в София. На 30 септември се събрахме с почитатели на таланта на великия писател, за които приказките и легендите, включени в книгата, бяха нови, непознати, непревеждани досега. Присъстваха директорът на Полския институт г-жа Малгожата Хейдук - Громек, редакторката на книгата проф. Маргрета Григорова от Великотърновския университет и Любен Козарев, управител на издателство „Изток – Запад“. Сред гостите бяха г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, г-н Пламен Старев, генерален секретар на АБУЖЕТ, колеги и приятели от АБУЖЕТ, преводачи, журналисти, университетски преподаватели...

Благодарна съм на всички за чудния празник на словото, който преживяхме заедно!

Представям ви първата легенда от книгата, която прочетох и на премиерата - "Бъди благословена!".

Снимките представям с любезното съдействие на Полския институт в София

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА

Индийска легенда

Веднъж, в ясна лунна нощ, мъдрият и велик Кришна1 се замислил дълбоко и казал:

- Мислех, че човекът е най-прекрасното творение на земята – и съм грешил. Ето, виждам цвета на лотоса, полюшван от нощния повей. Колко по-прекрасен е той от всички живи същества: листенцата му току-що са се отворили на сребърната светлина на месеца – не мога да си откъсна погледа от него. Няма такава красота между хората – повторил той с въздишка.

Ала след малко си помислил:

- Не притежавам ли аз – богът – мощта на словото да сътворя същество, което би било между хората това, което е лотосът между цветята? Нека бъде така за радост на хората и земята. Лотосе, превърни се в жива девица и застани пред мен!
Затрептяла тутакси вълна – като полъх от крилото на лястовичка, нощта просветляла, месецът заблестял по-ярко на небето, разпели се по-силно нощните дроздове, а после изведнъж замлъкнали. И магията станала: пред Кришна застанал лотосът в човешки образ.

Самият бог се изумил:

- Беше цвят на езерото – казал, - бъди отсега цвят на моите мисли и реч!

А девойката започнала да шепне така тихо, както шумолят белите листенца на лотоса, целувани от летния повей.
- Господарю! Ти ме превърна в живо същество – къде ще ми заповядаш сега да заживея? Помни, господарю, че когато бях цвете, треперех от всеки полъх на вятъра. Страхувах се, господарю, от поройните дъждове и бурите, от гръмотевиците и светкавиците, страхувах се дори от палещите лъчи на слънцето. Нали ти ми заповяда да бъда въплъщение на лотоса – и така, аз съхраних старата си природа и сега се боя, господарю, от земята и от всичко, което се намира на нея… Та къде ще ми заповядаш да живея?
Кришна повдигнал мъдрите си очи към звездите, помислил малко и попитал:

- Искаш ли да живееш по върховете на планините?
- Там е снеговито и студено, господарю, страхувам се.
- Ами тогава ще ти построя кристален палат на дъното на езерото.
- В глъбините се вият змии и други страшилища; страх ме е, господарю!
- Искаш ли да живееш в безкрайните степи?
- О, господарю! Вихри и бури вилнеят там…
- Какво да правя с теб, превъплътено цвете?... А! В пещерите на Елора2 живеят свети отшелници. Искаш ли да заживееш далеч от света – в пещерите?
- Там е тъмно, господарю, страхувам се.
Кришна седнал на камъка и подпрял глава на ръката си. Девойката стояла пред него уплашена и трепереща.
В това време зората започнала да осветява небето на изток. Позлатила глъбините на езерото, палмите и бамбука. В хор завикали розовите чапли, блестящите жерави и белите лебеди по водата, пауните в горите, а след малко се разлял звън на струни, опънати върху перлена мида, и думите на човешка песен.

Кришна излязъл от своя размисъл и казал:
- Поетът Валмики3 поздравява изгрева на слънцето.
След малко завесите от пурпурни цветя, покриващи лианите, се разтворили и до езерото се появил Валмики. Зървайки превъплътения лотос, престанал да свири. Перлената мида му се изплъзнала от дланта и паднала на земята, като че ли великият Кришна го превърнал в крайморско дърво.
А богът се зарадвал на това удивление пред неговото творение и казал:

- Събуди се, Валмики, и кажи нещо!
И Валмики продумал:

- …Обичам!...

Само тази едничка дума помнел и само това можал да произнесе.
Лицето на Кришна веднага просияло.
- Чудна девойко, намерих ти достойно място: живей в сърцето на поета.

Валмики повторил отново:

- … Обичам!...

Волята на могъщия Кришна била да подтикне девойката към сърцето на поета. Богът направил сърцето на Валмики прозрачно като кристал. Ясна като летен ден, спокойна като вълна от Ганг4, пристъпвала девойката в предназначеното за нея убежище. Но изведнъж, когато погледнала по-надълбоко в сърцето на Валмики, лицето ѝ пребледняло и страхът я обвил като зимен вятър. А Кришна се удивил.

- Превъплътено цвете, - попитал – и от сърцето на поета ли се боиш?

- Господарю, - отговорила девойката – къде ми заповяда да живея? В това единствено сърце зърнах и снежните планински върхове, и водните глъбини, пълни с чудновати същества, и вихрите, и бурите на степта, и тъмните пещери на Елора – отново се страхувам, о, Господарю!

Но добрият и мъдър Кришна рекъл:

- Успокой се, превъплътено цвете! Ако в сърцето на Валмики лежат самотни снегове, бъди топлият дъх на пролетта, който ще ги стопи; ако има водна глъбина, бъди перла в нея; ако има степна пустош, посей в нея цветята на щастието; ако са тъмните пещери на Елора, бъди в тези мрачини слънце сияйно…
А Валмики, който през това време търсил думи, добавил:
- И бъди благословена!

Наталия Бояджиева

https://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/1108-2021-07-08-15-31-02