С вас съм и тази година в това мое слово. Бъдете здрави заедно с близките си, за да творите в будност и за да пробуждате чрез творбите си.
Това е нашето писателско призвание.
Дарява ни с него Животът – нашият Господ-Бог, Учител и Спасител.
Той е и нашият Единствен Будител.
И в радости.
И в скърби.
И в страдания.
Той всъщност е този, който ни пробужда – и поотделно, и заедно – в степени на будност, поносими за нас самите в процеса на историческото ни духовно израстване – и като личности (в творческите ни дела), и като Народ (в самобитната ни българска култура).
Не случайно в Откровението си към нас Спасителят ни говори: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина...” (Йоан 16:12).
И „Духът на истината“ (в историята ни) наистина идва. И наистина ни „упътва към всяка истина” – дарявайки така народа ни с живот!
Най-напред чрез Светите братя Кирил и Методий.
После чрез техните Ученици – Светци.
Впоследствие чрез нашите Възрожденци. А също и чрез именитите (във времената ни) наши български Творци – поети, писатели, художници, учени…
***
Две основни неща, според видния немски културолог Освалд Шпенглер, характеризират Живота – „съществуване и будност”. При това, пак според него) „Растението живее и не го знае. Животното живее и го знае. Човекът се удивлява от своя живот и пита! Той може само да вярва в своя отговор и в това отношение няма ни най-малка разлика между Аристотел и най-жалкия от всички диваци.”
Към всичко това обаче Шпенглер е могъл като следствие именно от тези своите мисли да добави, че тъкмо в удивлението си от своя живот, в питането си за него и във вярата си в своя отговор, човекът всъщност е в състояние на постоянно духовно пробуждане, съответстващо по степен на личната му поносимост на Живот в Светлина и че в това отношение разликата „между Аристотел и най-жалкия от всички диваци” е грамадна.
Показателен за това е и Митът за пещерата, описан от Платон (чрез Сократ). Излезлият вън от пещерата на Светлина и останал незаслепен от нея, и видял прекрасния свят вън от пещерата, и върнал се после в нея, за да извести своите заробени във тъмнина събратя, че вън е светлина и свобода, бива, за съжаление, обявяван от тях самите (в заслепението им!) или за луд („Свестните у нас считат за луди...“ – Ботев) или го подлагат на бичуване и смърт (както е станало това фактически със самия Сократ, със Спасителя... с Джордано Бруно... с Гео Милев...). А това ще рече, че будността като поносимост на живот в Света на Светлина освен че е дар Божий, е и опасен за надарения с будност дар.
***
Идва ми наум като сублимация на написаното по-горе от мен и следното мое стихотворение, публикувано през 2001 г. в стихосбирката ми „ Пролом“:
ЗАКАЧКАТА
Докато Слънцето до премаляване ми смига,
а аз до премаляване се питам – ех, защо! –
Луната кротко в мене уж се взира,
но висне като обеца – защо!
От премаляване аз спрях и раменете си да вдигам,
макар че в техните контури хлътна ми врата.
Така това незнание, така ме пощурѝ,
че ден и нощ не мигам – будувам и в съня.
...
И взе, че се роди в това неистово очакване
ей този Божий изтърсак – закачката!...
...Закачката на Слънцето?... И на Луната?...
Каква е тя?...
Не, няма да ви кажа.
Като дете очаквам – знам, ще я узнаете!
Със слънчевото си око сега ви смигам.
С лунното ви гледам косо...
Инак всичко е наред
до следващото ни пробуждане!...
***
Прекрасен е, драги колеги, този наш Български Празник на Народните будители!
На особена почит е той в живота на Съюза ни.
Първи ние като Българска творческа организация още в ранните зори на Прехода ни към демокрация и пазарно стопанство учредихме и връчваме в негова чест годишните си литературни награди „Народни будители“ за нови книги и за цялостно литературно творчество. Същите са вече традиционни и показателни както за духовния ръст на авторите ни, така и за ръста на самия наш творчески Съюз.
Ето защо чест ми е сега да обявя пред вас, че на свое конферентно заседание от 11. 10. 2024 г. Управителния съвет на ССП реши да удостои с Награда „Народни будители 2024“ поетесата Сесил Костадинова от София – за блестящата ѝ нова поетична книга "Флаграте", а писателките Дафина Недялкова от гр. Бургас и Ценка Илиева от гр. Варна – за цялостно литературно творчество.
Честити да са им наградите!
И дай, Боже, всички до един да сме здрави, за да творим!
От сърце: Ваш Владимир Луков, председател на ССП
София, 31 октомври 2024 г.
