Нека да започнем с това, че Диего Армандо Марадона е потомък на Марко Поло. Нека кажем, че освен италиански, корените му по майчина линия са хърватски. Петото дете и единствен син на мелничарския работник Диего Марадона и Далма Салвадор Франко, домакиня. На седем години за първи път се докосва до истинска топка, подарък от братовчед му Бето. Но да играе с момчетата по Седемте поляни на родния му град Ланус в Аржентина, баща му не разрешавал лесно. Искал децата му да се изучат. Диего младши ритал вкъщи. Щом тръгнал на училище, го включили в училищния тим. Играл защитник и доста, доста по-късно станал нападател.

В 1999 Диего е признат за най-добрия аржентински спортсмен на двайсти век. Автор на гол във вратата на Англия в 1986, известен като Божията ръка. И на другия гол в същия мач в Мексико, който бе наречен Голът на столетието. Да чуем коментатора на този мач Виктор Уго Моралес:

Ето, Марадона докосва топката, втурва се отдясно геният на световния футбол... Винаги Марадона! Винаги Марадона! Гений! Гений! Гений! Та-та-та-та-та-та-та-та... Го-о-о-о-ол! Го-о-о-о-ол! Искам да плача! За плач си е, извинете ме! Марадона, в едно паметно тичане, в едно надиграване на всички времена... Космическа ракета!.. От кой свят дойде да пресечеш пътя на толкова англичани, за да стане страната ни стегнат юмрук? Аржентина два – Англия вула! Диего-ол. Диего-ол. Армандо Марадона...

Двайсет години по-късно Диего си призна: Бог тогава наистина ни помогна, но оня гол аз го забих с ръка. Сега мога само да поискам извинение. Аржентина стана шампион, а аз – най-добрият футболист на планетата.

В Европа играе за Барселона, Наполи и Севиля. През деветдесетте години ту играе, ту се лекува от наркотична зависимост. Когато приключва кариерата си на нападател, работи като телевизионен коментатор, вицепрезидент на своя клуб Бога хуниорс, снима се във филми, за него естествено, треньор е на отбори, включително арабски, постига и мечтата си да тренира националния отбор на Аржентина. Оскъдното му образование, недовършеното му възпитание, наркотиците и избухливят му характер чертаят паралелната линия на спортните му успехи.

Какво не знае светът за Марадона?

Светът знае абсолютно всичко за своя любимец. Светът непрекъснато се занимава с кокаиновата му зависимост. Непрекъснато наднича в кревата му, да види как са правени трите му извънбрачни деца. Разказва минута по минута скандалите му, данъчните му проблеми, смъртта му през април 2007, която всъщност беше журналистическа измислица. Занимава се в връзките му с камората, което никога не се доказа, с инсулта му, със стомашния му байпас, с хепатита му, с попечителството от страна на бившата му жена и законните му дъщери.

Какво мислят колеги-футболисти, треньори и журналисти?

Футболистът Хорхе Валдано в 2006 написа: Когато Диего се оттегли от активния футбол, остави Аржентина травматизирана. Той беше повече от гениален футболист. Беше изключителен фактор в компенсацията на страната, току-що премазана от поредния военен преврат и с разпаднати социални структури от всякакъв вид. Марадона подари на аржентинците един изход от тоталната разруха и заради това го тачат като божествена фигура.

Социологът Елисео Верон: Всеобщата вяра на бедните, на ограбените, на тези, които имат нужда да вярват, че Бог е наблизо, поради нея те се идентифицират с Диего, както по-рано с Евита.

Алфредо ди Стефано: Един от четиримата големи в историята на футбола.

Хосеп Гуардиола: За моята генерация Марадона е най-големият, когото сме виждали.

Вестник Кларин: Най-добрият приятел на топката.

Вестик Мундо: Марадона. Богът на Аржентина.

Чували ли сте за Ера Марадониана? Знаете ли какво означава: 1961, година първа D.D.? Това беше футболна религия в Аржентина – Иглесия Марадониана. За нейните следовници 1961 е първата след раждането на Диего... А когато се лекуваше в швейцарско-аржентинската клиника през 2004, фанатиците лепяха по стените на болницата своите послания: Господ вече ти даде една ръка, очакваме втората; Винаги ще си жив, Бог не иска на небето конкурент; Христос възкръсна веднъж, а ти хиляди пъти...

Да се върнем мъничко назад. В 1994. Сещате се защо, нали? Световното в Щатите. Хубавата година за българския футбол. И общото с Марадона е, че той не игра в осмина финала България-Аржентина. Тестът му се оказа положителен и го отстраниха от футбола за петнайсет месеца. България победи Аржентина с 2:0... По повод наказанието Диего пак каза любимата си фраза: Отрязаха ми краката.

През септември 2000 футболистът разказа живота си в книгата Аз съм Диего. Посвети я, написвайки: „За Фидел Кастро и чрез него за целия кубински народ.“

Да послушаме как самият той ще ни прочете тия редове:

„Дебютът ми в Примера Дивизион стана на 20 октомври 1976. Бях на петнайсет. Този следобед аз докоснах небето с ръце. Но треньорът Меноти не ме допусна до световното в 1978. Каза, че съм твърде млад. Вкъщи стана ужасно. Мама плака,татко плака, плакаха сестрите ми. Казваха, че съм най-добрият и няма защо да се разстройвам, ще играя поне на пет мундиала. В най-печалния ден на кариерата си аз се заклех, че ще си взема своето. С краката, със сърцето, с мислите си усещах, че един ден ще стана капитан на националния отбор...“

По повод на друго първенство Диего сподели с журналистите: Минутка преди четвъртфиналния мач ще кажа на играчите, че те са длъжни да оставят на игрището живота си. Че зад тях стои цялата страна, която заслужава щастливи минути. Че от тях зависи ще се събуди ли Аржентина с усмивка или ще плаче. В нашата страна хората са зависими от футбола. Нашите победи помагат на хората да преодолеят най-тежките моменти в живота.

Моята националност е безценна. Никой не може да ми плати толкова, че аз да престана да се чувствам аржентинец, никой! За мен този въпрос не е за пари. Да бъда аржентинец е най-голямото ми богатство.

Не разбирам защо кореспондентите на вестници, радио, телевизия задават винаги едни и същи въпроси. И накрая почти всеки ме съветва да порасна по-бързо. Нарочна кампания ли е? Посадих едно дръвце в чест на Бекембауер и веднага ме питат защо не в чест на ди Стефано, на Сивори или в края на краищата в чест на Пеле. Когато си купих първата кола взеха да ме поучават: Трябваше най-напред да си купиш къща. В благоприличните аржентински семейства така трябвало. Те не се притесняват да ми измислят прозвища, да съчиняват небивалици за мои похождения. Омръзнало ми е... Искам да играя футбол, а не да отговарям от сутрин до вечер на глупашки въпроси.

Започнахме „цитатите“ с думи на Хорхе Валдано, ще завършим пак с него: Животът на Марадона е негова лична драма. Цялото човечество му завижда, а той завижда на човечеството. Всички искат да живеят като Марадона, а той иска да живее като всички. Да става сутрин в осем и да води децата си на училище. По обратния път да купи в магазина продукти, вечерта да се разхожда заедно с жена си и децата по улицата или да вечеря с тях в ресторант.

Мечта на футболист.

Това написах за великия футболист през септември 2018 в книгата си Любовно танго с Аржентина.

А Марадона го няма вече.

Почина вчера.

Президентът на страната Алберто Фернандес заяви: Той ни заведе до върха на света. Той беше най-великият от всички.

Клубът Бока Хуниорс написа в некролога: Eternas gracias! Eterno Diego!

Лионел Меси: Пазя всички красиви моменти, изживяни с него. Диего е вечен.

Кристиано Роналдо: Днес се сбогувам с приятел, светът се сбогува с гений.

Пеле възкликна: Каква тъжна новина! Загубих страхотен приятел, а светът загуби легенда!

Здравка Димитрова, София, 26 ноември, 2020 г.

https://svobodenpisatel.org/…/2012-12…/951-zdravka-dimitrova