ДИМИТЪР ГОРСОВ

Димитър Горсов е роден през 1939 г. в село Долна Липница, област Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп.”Родна реч”, Радио София и др. По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците: „Пулс”, „ Литературен фронт”, „Народна младеж”, в списанията: „Септември”, „Пламък”, „ Тракия”, в алманасите: „Море”, „Струма”, „Простори” и в други национални и регионални издания. Автор е на стихосбирките: „Като дъх и ласка” (1971), „Всичко на света” (1975), „Крехка вечност” (1981), „Черните бардове” (1994), „Мигове като градини” (2000), „ Кафез за феникси” (2001), „Ранени притежания” (2003), „Ронливи повеи” (2004), „С лице в мравуняка” (2006), „Праг” (2007). За първата си книга „ Като дъх и ласка” е получил „ Награда за поезия и музика” - 1972 г. в град Дългопол. Два пъти е удостояван със „Специална награда за поезия” на конкурса „Пеньо Пенев - гр. Севлиево”. Дълги години е работил като редактор в литературно-художествен алманах „Зорница” - гр. Габрово. Член е на Съюза на българските писатели.

 

Поезия:

ДИМИТЪР ГОРСОВ - И КЪРВАВА РАСТЕ В БОЖУРИТЕ ЗОРАТА...