Проф. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ – ЗА НОВИТЕ СТИЛОВЕ И ЖАНРОВЕ В ЛИТЕРАТУРАТА

Написването на рецензията за романа на Тео Буковски „4.50. Часът на кошмара“ бе надникване в една непозната за мен територия и ме накара да се замисля за същността на психологическия трилър, по-късно за жанра фентъзи и други съвременни литературни стилове и жанрове. И тъй като темата е актуална, бих искал да я споделя с читатели и писатели, с риск някъде да сбъркам или да съм неточен, без да я анализиръм в детайли, а като съвременно явление. По-същественото е да провокирам професионалистите да се замислим за същността на новите литературни жнрове и стилове и да ги дообогатим и надградим с нашия професионален талант и опит, за да спечелим обрширната съвременна читателска аудитория, а не да ги отхвърляме с пренебрежение, без да ги познаваме, защото не отговарят на представите ни за стойностна литература. И не трябва да си заравяме като щрауса главата в пясъка или като шопа пред клетката на жирафа в Зоологическата градина да твърдим, че „Е па нема такова животно!“, защото „такова животно има“. И то се нарича съвременен читател със своя нов темперамент, интелектуален уровен, философия и светоглед, които в голяма степен са ни чужди и непознати на нас – по-възрастните и закостенели писатели и хора...

Характерни особености на съвременните литературни стилове и жанрове е, че езикът е изчистен максимално от метафори и сравнения. Движи се директно в руслото на описваното действие, без отклонения вляво или вдясно, с висок глаголен градус и точни и ясни съществителни. Безспорно качество на най-добрите образци на новите литературни жанрове са тънкият психологизъм в поведението на героите и познаването на психологичните състояния, фаталните последствия до които те могат да доведат, когато минат границата между нормалното и патологичното и начините за тяхното преодоляване, които, за съжаление, много често не се реализират в творбите. Друга особеност е динамичната, заплетена фабула с неочакван край, към който се стреми всеки автор не само на криминални четива, но и изобщо. Много често обратът изненадва и провокира да се замислим и да прелистим творбата от края към началото – друг момент, към който се стреми всеки белетрист, независимо от жанра, в който твори и в който се чувства най-добре. В голямата си част посочените моменти превръщат съвременните творби в увлекателно, динамично четиво. За съжаление, при голяма част от тях преобладава агресивността и безсмислената ярост, която опорочава възможностите на динамичното и увлекателно действие. И най-вече възпитава в елементарен вкус и агресивност. Но не критиката на новите жанрове е целта ми, желанието ми не е да ги анализирам като същност и въздействие, това не е по силите ми и нямам нужната теоретична подготовка, за да го направя, а да насоча вниманието върху изразните средства и възможности на съвременната литература, които се приемат от съвременния читател. Защото смисълът е да ги завладеем, най-вече младите читатели, които са бъдещето не само на тази страна, но и изобщо на света, да ги накараме да се замислят и, евентуално, да се променят към по-добро. Показването на Злото, пък било то и по най-потресаващия начин, е начин то да се отрече и да се пребори – пример са романите на Достоевски. Много млади хора споделиха с мен, че интересът им към художествената литература се е появил в юношеството, когато са се срещнали със стила „фентъзи“ и са започнали да четат интензивно, почувствали са красотата, силата и въздействието на писаното слово и след време са се насочили към класическата литература. Така и ние някога отраснахме с романите на Майн Рид, Карл Май, Жул Верн, Александър Дюма, Александър Беляев, братя Стругатски и много, много други в модерните си за времето приключенски и фантастични стилове и автори и след години продължихме с класическата литература. Ако не бяха те – детството ни щеше да бъде бедно и безцветно. Така е и със съвременните млади хора и автори, които творят за тях.

В голяма степен съвременните литературни жанрове за мен са чужди като изразителност, смисъл и възприятие, но съм убеден, че трябва да се дистанцираме от личните си предпочитания и да анализираме възможно най-обективно произведенията в тези вече наложени в света жанрове като „психологически психотрилър“, „фентъзи“ и т.н. Както творбите, така и жанрът са несъмнена обективност на своето време, колкото и трудно да се възприема от по-възрастните писатели и мисля, че вместо да ги заклеймяваме и отхвърляме, трябва да се опитаме да ги анализираме, за да ги разберем и, ако е възможно, да дообогатим и надградим жанра с наши творби в този стил или да използваме в нашите традиционни творби съвременни изразни средства, за да постигнем максимална близост до бързо променящата се действителност със своите естетически, емоционални и философски изисквания. В края на краищата тези съвременни творби са израз на и задоволяват интереса на читателите, който е целта на всеки пишещ. И да не забравяме, че процесът е двустранен - писател-читател и читател-писател, като писателят трябва да е с „няколко интелектуални идеи“ над читателя и да го „води за носа“ по своята емоционална и философска линия и логика, иначе рискува да мине под чертата и да се срине като автор и творец.


http://svobodenpisatel.org/…/2013…/927-prof-zlatimir-kolarov