Проф. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ – КНИГАТА И СЛОВОТО ДНЕС И УТРЕ

Преди седмица се върнах от Рейкявик. С двата полета и с висенето по летищата пътувахме петнайсет часа. Имах предостатъчно време да чета, да обмислям литературни сюжети и да наблюдавам пътниците край мен. Преди години много от пътуващите четяха книги или списания, сега всички се бяха вторачили в мобилните си телефони и превъртаха с пръст екрана – съсредоточени, отсъстващи, вглъбени, със застинали лица като зомбирани. И не видях някой да чете книга. Впрочем само един – до раменете потопен във водата на Синята лагуна в Исландия, облегнал книгата на бетонната преграда пред спасителската кабина. Сред парите и пръските от водата и глъчта на къпещите се туристи, читателят изглеждаше меко казано – нелепо. Запитах се дали имаше някакъв психически проблем да чете по този начин на най-неподходящото възможно място, но така или иначе непознатият четеше книга. Видяното на летищата, в самолета и на брега на Синята лагуна ме накара да се замисля за бъдещето на класическата книга от хартия и за Словото, вградено в нея. Ще започна със Словото и ще завърша с книгата. И така:

Словото е било в началото, ще остане и до края. Няма как да изчезне, докато се раждат хора. То е в основата на Втората сигнална система на човека, която ни дава възможност:

1. Да общуваме

2. Да обменяме информация, която от своя страна е:

А) Устно предавана като споделен личен опит и

Б) Съхранена в книгите като личен опит и философски, художествени и интелектуални прозрения на автори, живели преди нас

3. Да оценяваме и формулираме събитията и нещата

4. Да анализираме грешките си (ако имаме мъдростта да ги видим и силата да си ги признаем)

5. Да вземаме решения

6. Да направляваме живота си и не на последно място:

7. Да творим:

А) Блага – изкуство, научни и творчески проекти

Б) По-рядко и злини, но пък големи и зловещи като бомби, войни, атентати и разруха.

(Лекарят и изследователят в съзнанието ми представят възможностите, които ни предоставя Втората сигнална система по този конспективен начин за по-добра нагледност. Какво да се прави – човек не може да избяга от себе си...)

Словото е в основата на всяка човешка дейност, независимо дали е материална или духовна. Всичко, което човечеството е създало се дължи и е следствие на Словото – от пирамидите до Интернет, от първата идея до окончателния резултат. И всичко, което ще създаде оттук нататък в основата му ще бъде Словото. След живота – уникалната вероятност да се родим, То е най-голямото благо и богатство, с което съдбата ни дарява. Това ми дава основание да мисля, че Словото ще пребъде и ще надживее Вечността. Няма как иначе да бъде, защото То е в основата на Вселената, че и на Твореца. Но да не изпадам в мистицизъм и безцелна и недоказана словесна еквилибристика и да продължа с книгата:

Мисля си с болка, убеден съм вече, че класическата книга в сегашния й хартиен вид е обречена. Идва времето на електронните издания, всъщност то вече е дошло. За разлика от преди, сега информацията достига до индивида по много канали, предимно електронни, за секунди, в огромни количества – за всяко събитие и всяко материално и духовно нещо. И се мени, ако не за секунди, то за часове. Преди трийсетина години като си купех стойностен учебник по медицина, знаех, че ще съм на гребена на вълната поне десет години и го съхранявах в библиотеката си като безкрайно ценна вещ, по-скъпа от бижу. Същото и с добрата художествена книга. И сега изпитвам топло чувство, като погаля дебелата корица на някоя от свидните ми книги и затаявам дъх, като вляза в книжарница или библиотека, все едно че влизам в храм, но съзнавам, че нещата безвъзвратно са се променили – всяка година, понякога дори през месец излизат все по-нови и по-добри издания на научни книги, все повече художествени книги заливат пазара, който буквално не може да ги побере. И за болшинството читатели книгата става излишна, след като можеш да намериш в Интернет последното издание или нужната ти информация. Ако не най-доброто издание, то поне достатъчно добро, за да задоволи глада ти да четеш и да се образоваш и информираш. Наблюдавам на упражнения и визитации моите студенти – за секунди намират нужната им информация от Интернет. Докато аз задавам въпроса на някой млад лекар или студент, другите вече са намерили отговара и подсказват. Предлагам им много добри справочници и ръководства с концентрирана медицинска информация, те ме изслушат от възпитание, но без интерес и без да посегнат дори само да ги разлистят. И как да бъде, като в джоба си имат устройство, с което могат да влязат във всяка библиотека в света, да преровят милиони страници и да намерят интересуващата ги информация за секунда? Така класическата книга на хартия престава да е бижу в личната библиотека за мнозина, а обременяваеща излишна вещ. Подчертавам – казвам го с носталгия и болка. Когато трябва да се разделя с някоя остаряла медицинска книга, която е била безкрайно ценна и съм се редил на опашка да си я закупя, но вече не ме ползва, давам я, но не искат да я приемат в медицинските библиотеки. Оставят я пред входа на приготвена за целта маса, за да я вземе някой любознателен студент. И стои моята книга самотна с дни сред други стари самотни книги, които чакат като нея някой да ги разгърне и да се наслади на Словото и истините, съхранени в тях.

Възниква и един друг проблем. След едно пътуване до Панама реших да напиша разказ-пътепис за хората, с които се срещнах там, влязох в Интернет, за да взема конкретни географски и демографски данни за страната и се натъкнах на огромен брой споделяния и текстове на изкушени от Словото любители, посетели съответните места. Някои от тях бяха много сносно написани, други – слабо, трети - пошло. Добрите текстове личеше, че са писани от любители, а не от професионални писатели, но бяха достатъчно добри, за да привлекат и задържат вниманието на случайния читател. Трудно е за обикновения читател да отдели просото от плявата – истинския художествен текст от любителските драсканици. Сега всеки може да напише каквото иска и да го направи достояние на милиони хора чрез електронните и социални мрежи или да го публикува на хартия. Въпросът е да се различи цветето сред плявата. За това е нужно добра литературна култура на четящите. Както и умение на творците да откроят цветето сред троскота, но това са други теми.

Мисля си за причините, така да се получи с класическата книга от хартия и стигам до извода, че както Словото преминава от устния разказ към издяланите знаци върху камък, от камък към папирус, от парирус към щавена овча кожа, от кожа към хартия, сега сме свидетели как преминава от хартия във виртуалното пространство и четенето на книги от таблет. Предвесник на краха на хартиената книга е намаляването на тиражите на хартиените медийни издания – вестници, списания, брошури. Много влюбени в хартиената книга твърдят, че в този си вид книгата никога няма да изчезне. И аз го искам силно, но се съмнявам, че това ще стане – по същия разгорещен начин сигурно са го твърдели и влюбените в написаните на камък, папирус или на щавена кожа творби. Прогнозирам, че първи ще отпаднат справочниците, речниците и каталозите, за сметка на електронните издания. Представете си колко време се губи, за да се намери една само дума в лингивстичен речник – ставаш от мястото си, отиваш до библиотеката, търсиш съответния речник, изваждаш го от лавицата, разлистваш го и по азбучника намираш думата, записваш я, връщаш се до библиотеката и връщаш речника на мястото му – няколко минути. И няколко секунди да запишеш думата в елетронното си устройство, да натиснеш „Enter“ и да я прочетеш и то без да ставаш от мястото си зад бюрото. Същото е и за всяка информация, отразена досега в справочници и каталози. Ако пък нямаш съответния справочник в личната си, трябва да отидеш до градската библиотека, да търсиш по рафтовете или да чакаш да ти го донесат, да го отнесеш вкъщи, да направиш справката и да го върнеш... Това отнема часове, ако не и дни. И секунди да намериш същата информация, ако не и по-голяма, чрез Интернет. Всички ние, служещи на Словото с нашите текстове и книги, трябва да се съобразим с тази тенденция, за да не изоставаме от времето и то да ни изхвърли и обрече на забрава на брега на пълноводната река, наречена Изкуство и Живот. Тенденцията е неизбежна. Продиктувана е от обективното развитие на технологиите нагоре и напред, както и на човешкото съзнание, което един път изпреварва технологиите, друг път ги следва, но неизменно се движи по спиралата нагоре. И колкото по-рано се съобразим с тази тенденция, толкова по-добре за нас като творци да дадем възможност скромните ни, изстрадани лични истини да ни надживеят година-две, дай Боже – повече, и да помогнат на някого да изпита наслада от изкуството и да намери пътя си в живота. Утехата за нас-пишещите и за четящите ценители е, че Словото е вечно и ще пребъде, независимо от формата под която ще стига до читателите, защото тя е обвивката, а същността е То.

 http://svobodenpisatel.org/…/2013…/927-prof-zlatimir-kolarov