(асоциативно есе)
Точно след месец ще отбележим /ако го отбележим!/ четвърт век от първия демократичен митинг в града ни, състоял се на площада пред Пантеона на Възрожденците, а три дена преди това, вечните морални авторитети сред родната интелигенция, ще се надпреварват в телевизионните студиа да ни убеждават, колко много им струвало участието в първия демократичен митинг пред катедралния храм "Св. Ал. Невски", но как с цената на личната саможертва и в името на демократичното развитие и просперитет на скъпото си Отечество са се отрекли от всичко, дори и.. от самите себе си... Но нейсе!
В началото бяха: наивната ни Вяра и несъкрушимите ни мечти, че ще заживеем....като бели хора:
ПОЛЕТ КЪМ ХИРОН
Очите ни смръщено се обръгнаха
от снишения
Хоризонт,
където Изток и Запад
бяха заключили слънцето
в етернита на пречупената му територия.
Кръвта ни стегна тетивата
и извадихме първата стрела
от колчана,
за да простреля акваторията,
където насилствено обитаваха душите ни...
На отвоюваното парченце - бряг,
внимателно,
за да не ерозираме златистия пясък,
издълбахме дълбоки процепи,
в които забихме пикелите
на първите си свободни домове.
Отключихме златната колесница
и заедно с Хелиос,
полетяхме към Хирон....
Нубия остана далечен спомен.
25.06.1993 год.
(Ат. Ганчев, из "Полет към Хирон" /поетична публицистика/, Русе., 1993 год.)
Ала не изпускахме от зрящите си погледи и нашенските си табиети:
КРАДЕЦЪТ
От работа в градината
излъскани са сечивата....
Но друг дошъл е да си услади трапезата -
крадец на ябълки, на круши - кой го знае!...
Да можеше лъскавината да открадне,
която и бездруго е на всички....
И само моя....
Господи, да можеше да се опомни!
(Вл. Луков, из "Съгледвачът“ / лирика/, С.,1993 год.)
Господи, а днес?
Опомняме се, разбира се, ние, всички ние, а не ония, зовящи се морални авторитети.
Боже, мой! Боже, мой!
Как вярвахме, как мечтаехме,
как всяка демократична тухла
редяхме с любов ? (по Пеньо Пенев)
Но, но докрай не издържахме
и ето Абсурдистан
вече е напълно готов.
Ала детето, винаги живото дете у нас, надига винаги чистия си глас:
"Като дете от волността пленено,
когато казвам - гледам във очите,
когато удрям - гледам във душата,
когато съм виновен - коленича
единствено пред истината свята..."
(Вл. Луков, "Като дете", Светлоструй, Русе, 1981 год.)
Но и трите стиха от една исландска сага завинаги усвоихме:
ЗАД ЩИТ ЗАСТАНЕШ ЛИ, ПОМНИ,
СТО СТРЕЛИ ЩЕ ИМАШ ТИ...
КОПИЕ ВДИГНИ!
21.10.2014 год.
гр.Русе
http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/188-atanas-ganchev
