АТАНАС ГАНЧЕВ - ДНИ НА... РАВНОСМЕТКА

(асоциативно есе)

Точно след месец ще отбележим /ако го отбележим!/ четвърт век от първия демократичен митинг в града ни, състоял се на площада пред Пантеона на Възрожденците, а три дена преди това, вечните морални авторитети сред родната интелигенция, ще се надпреварват в телевизионните студиа да ни убеждават, колко много им струвало участието в първия демократичен митинг пред катедралния храм "Св. Ал. Невски", но как с цената на личната саможертва и в името на демократичното развитие и просперитет на скъпото си Отечество са се отрекли от всичко, дори и.. от самите себе си... Но нейсе!

В началото бяха: наивната ни Вяра и несъкрушимите ни мечти, че ще заживеем....като бели хора:

 

 

ПОЛЕТ КЪМ ХИРОН

Очите ни смръщено се обръгнаха

от снишения

Хоризонт,

където Изток и Запад

бяха заключили слънцето

в етернита на пречупената му територия.

Кръвта ни стегна тетивата

и извадихме първата стрела

от колчана,

за да простреля акваторията,

където насилствено обитаваха душите ни...

На отвоюваното парченце - бряг,

внимателно,

за да не ерозираме златистия пясък,

издълбахме дълбоки процепи,

в които забихме пикелите

на първите си свободни домове.

Отключихме златната колесница

и заедно с Хелиос,

полетяхме към Хирон....

Нубия остана далечен спомен.

25.06.1993 год.

(Ат. Ганчев, из "Полет към Хирон" /поетична публицистика/, Русе., 1993 год.)

 

Ала не изпускахме от зрящите си погледи и нашенските си табиети:

 

КРАДЕЦЪТ

От работа в градината

излъскани са сечивата....

Но друг дошъл е да си услади трапезата -

крадец на ябълки, на круши - кой го знае!...

Да можеше лъскавината да открадне,

която и бездруго е на всички....

И само моя....

Господи, да можеше да се опомни!

(Вл. Луков, из "Съгледвачът“ / лирика/, С.,1993 год.)

 

Господи, а днес?

Опомняме се, разбира се, ние, всички ние, а не ония, зовящи се морални авторитети.

Боже, мой! Боже, мой!

Как вярвахме, как мечтаехме,

как всяка демократична тухла

редяхме с любов ? (по Пеньо Пенев)

Но, но докрай не издържахме

и ето Абсурдистан

вече е напълно готов.

Ала детето, винаги живото дете у нас, надига винаги чистия си глас:

 

"Като дете от волността пленено,

когато казвам - гледам във очите,

когато удрям - гледам във душата,

когато съм виновен - коленича

единствено пред истината свята..."

(Вл. Луков, "Като дете", Светлоструй, Русе, 1981 год.)

 

Но и трите стиха от една исландска сага завинаги усвоихме:

ЗАД ЩИТ ЗАСТАНЕШ ЛИ, ПОМНИ,

СТО СТРЕЛИ ЩЕ ИМАШ ТИ...

КОПИЕ ВДИГНИ!

21.10.2014 год.

гр.Русе

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/188-atanas-ganchev