ЦВЕТАН ТОДОРОВ

 

  КУ-КЛЪЦ САТЪРКИ

Трактор с фреза ме насецка,
балирачка ме скалъпи.Тъй ме ритнаха в чреслата – че сега съм Адриана…Аз му викнах: „Твойта кожа!”, той одра ми двете!Малко се държах надуто – бъчва съм – та ще ме стегнат.От бухалки край реката плават ми безкрай ребрата.Ръгнаха ме с нож за книги – бил съм вестник препрочетен…Бял ден нивга да не видя – очните дъна ми свиха.Взеха ме на фокус-мушка – но не мушкаха наужким…С остра брадва зад вратлето те ми спретнаха подстрижка.Пръстите ми – от кебапи – станаха на търкалета.Боднаха ми взрив в запалка – я, главата ми запуши!...В менгеме така се стиснах – че разбрах пихтия к`во е.Учен бил съм, а обърках каустик с сладкишна сода.Стадо бици ме подгони – дъно алено отиде.Кухоглав бях – и в бетона пак на кухо днеска бия.Купих си бутилка газ, но въздухарно разлетях се.В шахтата на асансьора при ремонта ме откриха.На дъската на факира – що пирон бе – тъй ми лепна!!!Бях заспал сред лавандула – не разбрах, че сърп скоси ме!Стъпил някак си накриво – право в пропастта политнах.сках столченце трикрако – електрично бе – и си отидох… ... Вол езика ми изяде, вълците – и вол, и мене…Мислех си, че гръм ме тресна – а то – чук и триста волта.С вила боднаха око ми, другото е на топлийка.С дзифт вариха ме в казани, ама дъното пробито…В нощ потайна, в люта доба – без ръце копах си гроба.Нещо ме търмеж разгръмна – като рибки разпилях се.Фризера така ми пасна, предоволен бях, замръзнах…Сливи имал съм в устата – сливиците ми раздърпват…Чекнаха ме на пътечка, друг път и на кръстопът…Из полята ме влачиха – вместо с кука – на ченгел!Червейчета – милиони – думат: „Той ни е държава!”.Гониха ме със комбайнче – бункерът ме разфасофа.Мишките ме бавно гризкат – чак до постите да стигна.Жал ми бе за огън-рибки – Амазонка бе корем ми!Бясна кучка ме сподави и вампирче ме споходи.Спах в найлонче за последно, и на вакуум обръгнах.Със оловни букви вбих се у плътта на тия листи. ДВОЯНКИ Хванах пътя си, обаче на бегом в ръцете взех се.Сипя-бълвам огън-жупел – гола вода май излиза!Седи-грей се! – ми подвикват, и притурят дзифт и етер.Е, останах с пръст в устата, но пък имам още двайсет!В облеклото на Адама като кукла съм направен!Зашептят ли ми в ухото – джобовете си попипвам.Недалеч от корен паднал – морков-корен без глава съм.Със пердето на окото омотах те, мила жено!Без юзда кон яздех, днеска за „Мустанг” каиш опъвам.Исках вежди да изпиша, а изтрих три пласта грим.Биберон-черпак-близалка… Днес съм с пръчици китайски.: НАМЕЦИ ЛЮБОВНИ Ева – рокля щом навлякла – пазва-деколте изсякла.Огън всячески гори ме – пак ще гасна все по тебе!И ръкавът ми навит ти е – но ще пипам с ръкавици!Щом до мен допреш се гола – хоп! – брадата ми – набола.Устните ми – нотописи по бедра ти – петолиния!...Под ботушките ти пъшкам – двойно иго, леви-десни!Сняг до пояс навалял е - любя те и по-нагоре!Стига с тоз омекотител – цвръкни в „Перла- 6” втвърдител!С тебе моята триада е достойна за тирада!