АЛЕКС САЛДАНИА РЕДОНДО – БЕЛИ РОЗИ

Откъс от разказ

Както всяка сутрин, стана бавно, облече се с прилежността на младоженец, внимателен към всеки детайл от костюма си, закуси купа мляко с бисквити и излезе от къщи. Спря се за момент, както правеше всеки път, в цветарския магазин на ъгъла, за да купи една бяла роза. Качи се на автобуса и – както ставаше винаги щом наближаваше вратите на старческия дом, почувства познатото пърхане на пеперуди под сърцето си. Нямаше как, така и не се примири; бе живял с нея цели седемдесет години… Но не можеше да избегне вълнението всеки път когато му предстоеше да я види отново, при все че я виждаше всеки ден. Без да прескача нито веднъж.

А тя бе там, чакайки го така, както всяка сутрин – в инвалидната количка и под зоркия поглед на Соле. Медицинската сестра бе свикнала с техния ритуал. Протягаше бастуна на старицата към мъжа ѝ, помагаше ѝ да се намести и им отваряше вратата, която водеше към градината, където двойката прекарваше целия ден; понякога се разхождаха, стиснати здраво за ръце, друг път – седнали на една дървена пейка под сянката на плачещата върба. Прибираха се вътре едва за обяд. В началото Соле, обзета от мъка и разтревожена за здравето на стареца, опита да разреди посещенията му и дори се осмели да го посъветва да не хаби толкова енергия. “В края на краищата тя вече не знае кой сте”, така му беше казала. “Може и понякога да не се сеща кой съм, ала аз много добре зная коя е тя. И затова съм тук”, ѝ отвърна с груба твърдост мъжът, вече прегърбен от тежестта на годините.

Откакто болестта на Алцхаймер стана господар на разсъдъка на жена му, открадвайки всичките ѝ спомени, и дъщеря им я напъха в резиденцията за стари хора преди две години, Хуан не беше пропускал нито една среща с любимата си. Искаше му се да се премести при нея в тази луксозна резиденция, но оскъдната пенсийка не му позволяваше. А и какво от това, та нали всеки ден можеше да я вижда и поне за кратко да бъде с нея (…)

 

***

Алекс Салданиа Редондо (род. 1967 г. в испанската Баска автономна област) е испански писател и журналист, зам.-главен редактор на тарагонския регионален всекидневник “Диари де Тарагона”, където работи от 2003 г. Завършил е Баския университет.

Убеден, че журналистиката трябва преди всичко да се изживява, скоро след университета, само с раница и фотоапарат, обикаля из Южна Америка, правейки социални и политически репортажи, които продава на местни и испански медии. Резултат от тези пътувания е романът му “Не – дори за цялото злато на света”. Работил е три години за агенция ЕФЕ, а по-късно се връща във Венецуела, където по време на седемгодишната си дейност във вестник “Ел Универсал” печели няколко награди за журналистика.

Носител е на първата награда в Международния литературен конкурс “Константи” в Каталуния (2016) с разказа си “Бели рози”.

 http://svobodenpisatel.org/…/201…/886-aleks-saldania-redondo

Превод от испански: Росица Василева

 http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/326-rositza-vasileva