ЗДРАВКО КОЛЕВ – В Ъ Л Н О Л О М Ъ Т

(импресия)

Той е твърд и същевременно строг, достъпен и грижовен. Денонощно върху него се спират хиляди погледи. Едни са изпълнени с надежда бързо да се скрият от разбунтувалото се море. В други се чете тъга, когато, обърнати назад, гледат как се смалява и изчезва на хоризонта. При вида му някои чувстват нещо необяснимо и дълго задържат взор върху него. За гларусите той е станал любимо място. Заедно с фара е техен ориентир денем и нощем. Възхищава волния полет на пернатите над него, как се издигат и снижават и кацат във водата от двете му страни. Когато свободния достъп на хора стана ограничен, той е място и за отглеждане на малките им. От своето раждане те са в естествената си среда, под грижите на родителите си. Някои все още помнят, а и днес понякога се случва, как те снасяха яйца по покривите и после малките неумело подскачаха и тичаха по дворове и улици. След като разположиха около вълнолома т.н. “рогатки”, може би стана неприветлив. Но само на пръв поглед. По-скоро заприлича на старец с брада, помъдрял от времето, притихнал в нозете на големия град. За вълните той е нещо свое. Понякога бавни, лениви, сякаш му нашепват нещо. Друг път – огромни, разгневени и пенливи – се стоварват върху него с ярост, недоволни, че се изпречва на пътя им. Слънце и дъжд, сняг и мъгла са негови приятели. Всеки знае, че зад него е тихо и спокойно, като зад гърба на близък човек.

При вида му и ширналото се наоколо море всеки запаметява картината и се чувства съпричастен към мига. Има нещо магнетично в това, как вълните лениво се плискат в основите му и бавно се оттеглят. Водата леко шумоли, сякаш разговаря с твърдината. Може би нашепва за минали времена, за морски битки и трагедии. Самотен гларус е кацнал на камъните и важно се оглежда. В единия му край черен гмурец упорито търси нещо в дълбините, изчезва и се появява и прави игриви вълнички около себе си. Птици с писък прелитат отгоре му и изчезват в далечината. Ято рибки играят своя морски танц и разноцветните им отблясъци ги издават. Под водата се виждат миди и водорасли, които се люлеят като самодиви от течението. Понякога рак пресича забързано, като се спира, сякаш се оглежда в недоумение. Около вълнолома кипи живот, а той като покровител се грижи за спокойствието на малките си приятели. Нощем фара го покрива със светлина и го прави неземен и загадъчен. Когато луната разстели своята пътека, притихва в очакване кой пръв ще се появи. Денем хилядите слънчеви зайчета играят по водата около него и го заливат с разноцветна светлина.

Преди години, когато се разхождах по вълнолома, имах чувството, че той излъчва енергия, която привлича и обогатява. Често работещите на пристанището се усамотяваха там и гледаха в далечината. Това сякаш ги откъсваше от тежкото ежедневие. Седнал на някой камък, дълго стоях и гледах как водата тихо се плиска в основите. Може би е искала да ми каже нещо. Големи кораби бавно и величествено преминаваха край него, приветствайки го със сирените си. Малки корабчета като палета бързаха по своите дела. Животът наоколо кипеше, а той беше спокоен, защото знаеше, че е вечен. Знаеше какво е слънчев ден, морска буря, радостта от посрещането и тъгата от изпращането. И отдалеч, и отблизо внушаваше чувство на сигурност и спокойствие. Добре би било всеки да има такъв вълнолом, който да го пази от връхлитащи беди, зад който да намира сигурно убежище. Защото душата е крехка и се нуждае от защита. В живота един вълнолом е необходим, за да скрие светли мисли и възвишени пориви.

2004 г., Бургас
http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/505-zdravko-kolev