Из новия роман на Йордан Василев „Пътят на Йехова“

ЧАСТ ТРЕТА

ЦАРСТВОТО

41.

На следващата година, по времето когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, който разби амонците и обсади столицата им Рава. Израилевият цар остана в Йерусалим. Един късен следобед, когато се събуди от сън и се разхождаше по покрива на къщата си, Давид видя къпеща се жена. Тя имаше кожа с цвят на сладък мед, елегантни глезени, заоблени бедра, гостоприемен скут, кръгъл корем, съблазнително оформени гърди и гъста кестенява коса. Жената кокетно се отръска от водата и се облече. Царят беше поразен. Той прати слугите си да разпитат коя е жената. Те му докладваха, че се казва Витсавее, съпругата на хета Урия. Давид прати служители да му я вземат за нощта. Витсавее разбираше, че се явява пред най-великия цар на Израил, затова беше послушна и след хапването, пийването и танците се отдаде на Давид. Всичко мина много добре и царят бе доволен.

След известно време Витсавее прати до Давид тайно известие: „Бременна съм.” Царят заповяда да му доведат хета Урия от бойното поле. След официалните любезности Давид попита:

- Как сте, как върви войната?

- Добре върви – отвърна офицерът, – но амонците са много упорити.

Последва прием за героя, след който самият Давид го изпрати и му каза:

- Иди сега у вас и си измий краката.

Урия не послуша царя, а спа заедно със слугите му при вратата на двореца. Това бе докладвано на Давид. Следващата нощ той покани на пир своя верен офицер. Беше докарано много вино, като по заповед на царя на Урия постоянно му доливаха чашата, така че той стана много пиян. Накрая военният мъж си излезе и спа заедно със слугите си при вратата на къщата си, но при жена си не влезе. От това Давид бе много ядосан. Той състави следното писмо до Йоав: „Здравей. Знам, че обсаждаш Рава. Прати хета Урия там, където сражението е най-тежко, след което мъжете до него да се оттеглят, така че да бъде убит. Остани със здраве. Цар Давид”. Той го запечата със собствения си печат и го прати именно по Урия.

Йоав изпълни заповедта. Той знаеше, че на едно място на крепостната стена има храбри мъже. Там прати да атакува Урия с още няколко войници. Амонците контраатакуваха и в битката стрелците от стената убиха хета.

За свършената работа Йоав прати нарочен вестоносец. Военачалникът го инструктира:

- Ще разкажеш всичко на царя. Ще кажеш как сме атакували крепостта, как амонците са контраатакували и неколцина са загинали. Когато царят ти каже: „Защо се приближихте толкова до стените?”, ще отвърнеш: „Там загина и слугата ти Урия”.

Пратеникът занесе вестите и, когато Давид се възмути:

- Защо се приближихте толкова до крепостта? –, вестоносецът отвърна:

- Там загина и слугата ти хета Урия.

Давид на свой ред изпрати вест на Йоав:

- Така да кажеш на военачалника ми: „Не се безпокой, в битката загиват едни, а други остават живи. Затегни обсадата, атакувай столицата и я съсипи!”.

Витсавее разбра за смъртта на мъжа си, плака за него и след като мина жалейката, Давид я взе и тя му стана жена. Когато дойде времето, тя роди син на царя.

 

42.

 

Йехова знаеше за греха на Давид и прати при него пророк Натан. Божият човек имаше постоянен достъп до царя. Той го прие и пророкът разказа следното нещо:

- Имаше един богаташ с много овце и говеда. Имаше и един бедняк, който притежаваше само едно женско агне. То от чашата му пиеше, от ръката му ядеше, лежеше му на скута и му беше като дъщеря. На богаташа му дойде гостенин и на него му досвидя да вземе от добитъка си и да сготви ядене на приятеля си, затова взе единственото агне на сиромаха и го закла. Какво заслужава този човек?

Като се замисли малко и гняв обхвана Давид, той отвърна:

- Безспорно богаташът заслужава смърт и за агнето ще плати четирикратно!

- Ти си този човек – продължи пророк Натан. – Йехова ти казва: „Аз те запазих от ръката на Саул, направих те цар и ти дадох жените на господаря ти. Ако беше поискал още, щях да ти дам това и това. Но тъй като ти открадна жената на хета Урия, а него уби с меча на амонците, ще те накажа.”

Давид се просълзи и осъзна колко много е сбъркал.

- Прав е Господ, аз съгреших.

- Няма да умреш – отвърна пророк Натан, като видя дълбокото покаяние на царя. – Но тъй като си станал причина да се хули Божието име, ще си платиш четирикратно. Меч няма да се махне от твоя дом. Ти извърши делото си скришно, но Аз, казва Господ, ще взема жените ти и ще ги дам на ближния ти, който пред това слънце ще ги обезчести. Детето на греха ти ще умре.

И Божият мъж си излезе.

Синът на Давид от Витсавее се разболя. Царят знаеше каква е работата и се просна на пода на къщата си и остана там. Слугите му му предложиха хляб, но той отказа, защото бе решил да пости.

След седем дни детето умря. Слугите му си шепнеха: „Колко много царят скърбеше за момчето, а какво ли ще стане, ако му кажем ужасната вест?”. Давид разбра за кончината, затова попита:

- Умря ли детето?

- Умря – отвърнаха слугите му.

Тогава царят стана от земята, преоблече се, помаза се, хапна и се поклони в Божия дом.

- Какво правиш ти? – недоумяваха слугите му.

- Докато детето беше живо, имаше надежда, защото си мислех, че Господ ще се разкае и ще се отвърне от гнева Си, но сега нищо не мога да направя. Аз ще отида при детето си, а не то при мене.

Давид така съжаляваше за греха си, че написа следната песен:

„Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;

според множеството на благите Си милости изличи беззаконието ми.

 

Измий ме съвършено от беззаконието ми

и ме очисти от греха ми.

 

Защото престъплението си аз признавам

и грехът ми е винаги пред мене.

 

Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,

и пред Тебе сторих това зло;

признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,

и да излезеш непорочен, когато съдиш.

 

Ето, родих се в нечестие

и в грях ме зачена майка ми.

 

Поръси ме с исоп и ще бъда чист;

измий ме и ще стана бял като сняг.

 

Дай ми да чуя радост и веселие,

за да се зарадват костите, които си строшил.

 

Отвърни лицето Си от греховете ми

и всичките ми беззакония изличи.

 

Сърце чисто сътвори в мене, Боже,

и дух постоянен обновявай вътре в мене,

 

да не ме отхвърлиш от присъствието Си,

нито да отнемеш Святия Си Дух.

 

Върни ми радостта от спасението Си;

и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

 

Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища

и грешници ще се обръщат към теб.

 

Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;

и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

 

Господи, отвори устните ми;

и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.

 

Защото не искаш да Ти принеса жертва;

всеизгаряния не са Ти угодни.

 

Жертви на Бога са дух съкрушен;

сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

 

Стори добро на Сион според благоволението Си;

съгради стените на Йерусалим.

 

Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,

в приноси и всеизгаряния;

тогава ще принасят телета на жертвеника Ти”.

 http://svobodenpisatel.org/…/2012-12-31-1…/24-iordan-vasilev