Наближаваха коледните празници и жената живееше с приятното усещане, че скоро домът й ще се изпълни с глъчка и радост.
За Бъдни вечер по-малкият й син, който живееше и работеше много далеч, винаги си идваше. Със себе си той носеше не само пълна раница с най-невероятни подаръци и изненади за майка си, за семейството на брат си, но и специфичната атмосфера на един далечен, шумен и богат на всичко свят.
По традиция за коледната вечеря цялото семейство се събираше в майчиния дом или както всички казваха - при мама и нейните вкусни постни гозби. Малко преди да пристигнат жената сама грижливо подреждаше под скромно украсена елхичка пакетите с почти символичните, но приготвени с много обич подаръци за всеки от семейството. Поради липса на камина "бъдникът" беше поставен в средата на масата. Той представляваше голяма коледна свещ, закрепена в украсена с елхови клонки и червени панделки красива стъклена купа. Трапезата беше застлана с ръчно бродирана още през моминските й години ленена покривка, подредени бяха най-хубавите, но не скъпи съдове и прибори за хранене, между които в средата на масата, до "бъдника", беше поставена питката с парАта.
Малко преди определения за коледната вечеря час звънецът на вратата продължително възвестяваше пристигането на шумните гости. Тук бяха трите деца на по-големия й син, между които имаше твърде голяма възрастова разлика, но това не пречеше за силната им братска привързаност. Най-малкият, двегодишният Мони, изпитваше неистова радост от това, че тази вечер ще бъде центърът на вниманието и никой по никакъв начин не можеше да спре детските му лудории. Чичото, както всички деца наричаха по-малкия й още неженен син, беше пристигнал по-рано и неговите големи пакети с коледни подаръци вече бяха под елхичката.
Празнично подредената трапеза ухаеше на старовремски български ястия: постни сарми със зелеви и лозови листа, пълнени с булгур сухи червени чушки, сварен зрял боб, леко подлютен и запечен във фурната, домашно приготвени туршии, ошав, тиквеник, пресни и сушени плодове, чесън, орехи и различни видове ядки... Според християнската традиция, ястията, приготвени за Бъдни вечер, трябваше да бъдат най-малко седем или най-добре дванайсет, според броя на Светите апостоли. Но напитките носеха дъха на новото време и тях винаги ги подбираше големият й син. Към хубавата ракия "Русенска перла" прибавяше и марково уиски, арменски коняк, а за децата - газирани напитки и плодови сокове. Снахата винаги носеше по малко от своите изискани салати и с това увеличаваше броя на коледните блюда, които тя внимателно броеше и следеше дали ще станат дванайсет.
Когато всички се наредиха около трапезата, жената запали малкия домашен иконостас с образа на Света Богородица, а след това и "бъдника", прекръсти се и каза молитвата "Отче наш" на черковнославянски език. След това помоли големия си син, като глава на цялата фамилия, да разчупи все още топлата питка с парата. Първото парче той постави пред образа на Богородица, второто даде на майка си и след това на децата, като започна от най-малкото, най-нетърпеливото да види дали не му се е паднала паричката. Последните три парчета от питката бяха за жена му, за брат му и за самия него.
В разгара на Бъдни вечер се раздаваха и подаръците. Градусът на настроението се покачваше и глъчката ставаше все по-голяма...
...........
Елхичката, освободена от натрупаните под нея пакети, светеше празнично. Най-малкото от децата тичаше от стая в стая със запалена искряща свещичка и, естествено, най-много от всички се радваше на подаръците, защото все още вярваше, че ги е донесъл Дядо Коледа.
Глъчката в хола се смесваше с празничната Рождественска литургия, която се излъчваше и по трите национални телевизии. Не само домът на жената, но и сърцето й беше пълно с радост и с усещане за празник. То идваше не толкова от хубавите коледни подаръци, които получи от децата си, колкото от присъствието на цялата й челяд. Защото това събиране на всички в нейния дом ставаше рядко, само по големите празници и на рождения й ден.
..........
Из новелата "Арека" ( "Аналекта", Издателство "Авангардпринт", 2007 )