***
Писах се и пренаписах.
Сума чернови и цветни листи.
Очила.
И мисли.
Съшивах краища и начала.
А дълъг е до болка промеждутъка...
Края на началото
с началото на края...
Не се намирам.
Осъмвам,
а не се откривам...
Тишини.
И Хаос.
Някъде кимвали бият.
Сетивата ми са бистри.
Без едно.
Сянка ли минава,
или хлад.
Повей...
Цяла съм.
Ще се прибирам.
От вечност вечност си събирам.
Разпиши ми листа,
Господи!
И ми го върни...
***
Докато гледам
как се претъркулват дните ми
и попълват пак овала
посред времето...
добивам смелост...
Основа имам.
Стъпвам.
Градя.
Гледам отвисоко
Раждането
на идващите дни.
В продължение...
Съм.
***
Пиши ми след дъжда...
Ще си прегледам корена.
Ако те открия,
ще те прочета...
***
Прораснах
до точка
в твоето изречение.
Загнезди
пътя ни.
Нито аз мърдам,
нито
ти ме отместваш.
Мъглявина
опитва
да реди посоките.
Думите
са в безтегловност.
А ние сме глухи.
ЧУВСТВО
Сънувах себе си
и крачките в които теб те няма.
Защо ли срещам чувството в съня ми.
Все същото.
А уж...
Каквото е било, било е.
Дали ще ме отмине.
Дали ще тръгна.
Времето е паяжина,
където и да се
обърна...
http://svobodenpisatel.org/…/2013-0…/820-krasimira-mihailova