КРЪСТИНА ФИЛИПОВА - ПРЕД ГОЛЕМИЯ КРЪСТ НА ХРИСТА...

БОЛЕДУВАНЕ

 

Все си мислих - пак изкачвам Голгота.
Но небето ми прати
нови сили да прегърна света.
И тогава разбрах
колко малки са мойте разпятия
пред големия кръст на Христа.

 

 

 

 

 

ВЪРХЪТ

Воюват за теб, но забравят,
че делиш самотата си с птиците.
Победилите мислят, че те са високите -
не ти, който гледаш на небето в зениците,
а на бурите знаеш и гнева, и посоките.
Всеки връх крие своите рискове -
само крачка встрани - и отново си в ниското.
Слагат равенство между тебе и славата.
Тя е преходна, а ти - връх си оставаш.
Победилите идват надути
от хвалебствия и от гръмки салюти,
а си тръгват смалени.
Само стъпили върху теб, те изглеждат големи.
И си мисля с тъга:
Все по-често те достигат с пълзене.
Все по-рядко - с крила.

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-12-03/29-krastina-filipova