КРЪГОВРАТ

Слънцето се търкулна

по ръба на Земята.

Превърна се в точка.

Нещо завърши,

друго започна.

РОДНА ЗЕМЯ

Нямото слънце, свидетел на времето,

то ни наказва, бодейки очите ни...

Прави да пукат на камъка вените,

късат сцепления с тежест годините.

Родна земя, все от мъки изпръхнала!

Дали са повече снегът и водата

от потта и кръвта ни в тебе пролети?

Ти си калявала в пек и студ хората.

С войни, земетръси, Потоп, урагани

милиарди предци си затривала,

ала ние оставаме пъргави, жилави!

Все градим и рушим, и крадем, и даряваме,

и убиваме и спасяваме.

Падаме, мрем и се раждаме,

през иглени уши даже минаваме

и оцеляваме.

Както в утрото лятно ти раждаш росата,

за да бъде изпита от Слънцето жадно,

тъй и ние не гаснем, любовта ни е свята

и страстта към живота е жива

и жилава.