ВАЛЕНТИНА МИХАЙЛОВА - ОТЗВУЧА КАРНАВАЛЪТ НА СПОМЕНА...

 

ЗВЕЗДА І

 

Когато в утрините ми

изплуваш –

надбягвам се със слънцето –

да те догоня...

Когато денем си

до мен –

безумието ми

е същност!

 

Когато си

далеч от мен –

тогава ставам

яростна,

непредвидима,

дръзка...

Тогава ставам

ненаситна,

алчна

и брутална!...

 

Когато във съня ми

обитаваш –

тогава съм

най-откровена, най-опрощаваща,

най-всеотдайна!

 

Бъди навсякъде –

в тревожния ми делник,

бъди звезда

в беззвездните ми нощи

и приказно видение!...

 

Не ме ранявай

със отсъствието си,

не ме погубвай

със суетните си помисли!

Бъди до мен, със мен!

Бъди във мен!...

 

МАГЬОСНИЦА

 

Не ме кори за малките измами.

Не ме вини за дългите мечти.

Животът ни е низ от кратки драми

и от безкрайни суети...

 

Във светлия ти поглед се оглеждам –

оттам струи небесна светлина...

Ако потъна на бедите в бездната,

дали за полет ще ми стигне топлина?

 

Обвива мрак притихната стая

и, онемяла, чакам твоя зов.

Дори измамена, прокудена,

аз зная,

че като таен благослов

ще седна пак на трона ти,

магьоснице любов!

 

ОБИЧАЙ МЕ !

 

Обичай ме

наяве,

тук,

сега!

Обичай ме

във тази мека

вечер...

Напук

на всички гарвани,

заклевам те:

обичай ме

обречено!

Обичай ме

насън,

във звезден миг -

във този свят

студен и безсърдечен!

Чуй ехото

на моя жаден вик:

- Обичай ме

обречено!

 

КАРНАВАЛ

 

Отзвуча

карнавалът на спомена...

Отзвучаха

фанфарите,

възвестяващи

пиршеството

на пролетта!

Отзвучаха

приспаните пориви,

чувствата ни -

захвърлени

като непотребна вещ

в ъгъла на отрицанието...

Отзвуча

карнавалът на спомена...

Отзвуча и възторгът

стопи се миражът,

роден от мимолетното

докосване...

 

 

Остана жаравата -

колкото да стопли

угнетените, тъжни души

и да запали

кандилото на луната!

 

ИСКАМ ДА ТЕ ИМАМ

                      „Искам да те имам целия...”

                       Станка Пенчева

 

Искам да те имам !...

Искам да те имам в дните си.

Искам да те имам в нощите си.

Искам те в най-недостъпните си желания.

Искам те в най-цветните си сънища...

Искам те в най-напористите си стремежи.

Искам те в най-неподкупните си пориви...

Искам те в мигове на щастие.

Искам те в мигове на болка...

Искам те в мигове на безверие

Искам да те имам - защото

за мен ти си като ручея,

от който жадно отпивам призори.

За мен си като росата,

по която сутрин тичам –

подобно дете, изпуснало

своето хвърчило ..

За мен си като чучулигата,

през май, с която разговорям,

когато си далече...

 

Искам да те имам,

защото да искам -

значи да давам от себе си..

Искам да те имам,

защото да имам усмивката ти -

значи да ти дам своята!

Искам да те имам,

защото да имам чувствата ти -

значи да ти дам своите.

защото да искам поривите,

стремежите ти –

значи да ти дам своите...

Искам да те имам,

защото да искам -

значи да мога

да ти дам всичко

хубаво, добро и мъдро,

на което съм способна!

Искам...

 

ВНЕЗАПЕН СНЯГ

 

Внезапен сняг посипа мойте мисли...

И стана бяло във душата ми!

Приспани пориви

изплетоха венец от бели думи...

Отвред ме лъхна бяла тишина!

Внезапен сняг посипа мойта памет...

И побеляха мислите ми,

чувстата ми песенни

прозвъннаха из белите простори.

Кахъри бели се стопиха -

подобно мартенски снежинки.

И бели истини излитнаха

към бели звездни висини...

А бели сънища покълнаха

във побелели лунни нощи.

 

Как стана бяло във душата ми!

И чувствата ми - бели лебеди -

към теб се устремиха -

духа и мислите ти бели да докоснат...

За да се слеят с ВЕЧНАТА ХАРМОНИЯ

в света - ту черно- бял, ту снежен.

Отвред ме лъхна бяла тишина!

Над зъбера на пустотата

изгряха бели мигове и птици...

 

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

 

Когато с мъдростта

на утрото ме сгряваш,

аз ти се покорявам –

подобно морски отлив...

 

Когато с дързостта

на парещите дни

ме галиш,

аз, отмаляла от любов,

намирам брод към теб.

 

 

Когато

с пресметливи длани

привечер ме приласкаваш,

разполовена

върху везните

на блянове и болки,

разкъсвам нишките

на нощния покой,

за да осъмна

насаме със себе си –

далеч от лицемерие и страх...

 

НА ЯВЕ И НА СЪН

 

Измислих те –

да има на кого да свири

тази моя влюбена цигулка...

Изстрадах те –

да не потъна в самота.

Целунах те насън,

за да повярвам,

че си истински.

 

Внезапно се събудих...

Повярвала във цветни сънища,

презрях наивната си вяра,

че си наяве толкова нетленен...

 

Из новата стихосбирка „Предчувствие за бряг”

 http://svobodenpisatel.org/index.php/2013-01-09-18-57-10/359-valentina-mihailova-otvred-me-laha-bala-tishina