АЛЕКСАНДРИНА ШАХАНОВА - НОВИ СТИХОВЕ

НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

 

Гълъби мили, приятели мои,

добре сте дошли на сиропустна трапеза!

В днешния Ден за всеопрощаване

вий сте ми само единствени гости.

С парче от баница ще ви нахраня

и със сладкиш ще ви почерпя.

Жалко, че нямам варено яйце,

нито парченце халвица...

Бих ги завързала за перилата -

да ги люлее вместо мен вятърът,

та който от вас със ловкост успее

да клъвне от тях по трошица за здраве!



Прошка изпращам по вас, мили гълъби,

и прошка за мен донесете!

Никой, освен вас, не ми гостува

в светлия Ден за всеопрощаване...

 

 

НЯКОГА И СЕГА

(триптих)

1.

Любов ли бе или игра

това -

да идваш в празничния ден

при мен

в най-хубавия си пуловер,

с букет кокичета,

набрани от твоята градина,

с бутилка от домашното си вино?

Какво те водеше насам -

дискретна писта

за кратко бягство от дома;

жена любима - удобен пристан

или лозичка неразлистена,

очакваща

да я зареже твоята ръка?...

 

2.

Любовната празнична вечер догаряше.

Звучеше красива прелюдия -

"Следобедът на един фавн".

И все по-мъчителен ставаше

обратният път към дома...

 

3.

То беше някога...

Fiesta e finita!

Бутилката с домашното розе -

изпита!

Удобният и топъл пристан -

в ледове скован...



Лозичката зарязвам си сама!

 

 

НАСАМЕ С ТЕБ

На М.

Понякога си толкова добър

преливаш целият от нежност...

Но дяволът, вселен във теб,

те води често в стъпка грешна.

Тогава почваш, бесен, изведнъж

да сипеш грознид уми, да крещиш...

И как ти, самоувереният, силен мъж

не можеш дявола във теб да победиш?!

Нима на мене, крехката жена

така доказваш своето надмощие?

На мен ми стига думичка една

и аз ще те жадувам още, още...

 

 

В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН НА ЮЛСКОТО ЛЯТО



Юлското утро пред мене светлее,

кани ме мило: „Хайде на път!“

Слънцето, грейнало вече, се смее.

Рано ранилите птици кръжат...



Лятното пладне преваля и пали

жадни за капка дъждовна поля.

Лекият бриз на реката ме гали.

Малко щурче покрай мене запя...



Водна пътека трепти във позлата,

птица самотна над нея кръжи.

Късният залез блести над реката,

кима ми с поглед: „С мене тръгни!“



Спри, мое слънце! Не бързай на залез!

До новото утро със мен остани!...

 

На Дунавския бряг, 31 юли 2013