НАДЕЖДА РАДЕВА - ТИЧАМ С ЛЯТОТО ДО ИЗНЕМОГВАНЕ...

ВРЕМЕНА

 

Преди

 

Мислех, че вече си ме забравил,

но по навик боли

даже когато сърцето изстива,

пак по навик боли...

Тя е рак – тази любов,

дето за гърлото стиска

и отхвърлена още боли

като рана –

за цял живот болка,

докато умре...

 

Сега...

 

А лятото

продължава в безконечна стихия

с мускулна треска в краката ми.

Тичам, тичам с лятото до изнемогване

и въобще не ми идва наум, че краят настъпва...

 

... Утре?

 

Тогава

ще се прибера тихо вкъщи,

ще запаля цигара

(даже и да не пуша)

и мрачните сълзи на вечерта ще ме поръсят.

 

 

ЖЕНИТЕ БЕЗ МЪЖЕ

 

Жените без мъже

със обич не заспиват

под чужди рамене

те вият и... умират.

 

Жените без мъже

останаха последни

на масата – с последното кафе

и пиха... уморени

(жените без мъже)

до два,

а сутринта посрещнаха деня си

напити от нощта

самотни... до припадък.

А вятърът от тях взе

и разнесе нежността им –

така небето побеля

в сълзици януарски...

 

Жените без мъже

надигат пълни чаши

и кършат рамене,

танцуват и раздават... блясък.

Жените без мъже.

 

 

ЛЮБОВ НЕ ОСТАНА

 

Любов не остана за третия мъж.

Защо ли отвътре не трепва,

душата е цяла, дори не боли,

когато оттук той си тръгва.

 

Любов не остана за третия мъж,

но той не разбира. И иска любов.

А в мене чисто –не трябват сълзи.

И смях не ми трябва. И... нищо.

 

Любов не остана за третия мъж –

а другите двама как пиха от нея!

Аз чашите пълнех без мярка – така,

че от любов да полудеят!

Наливах догоре, пияна с тях бях...

И луд бе животът ми с нея –

раздадох я всичката моя любов,

сега без любов ще живея:

 

Не пия. И рядко се срещам с мъже...

А третият – как ли се влюби?!

Любов? За какво е – не помня, не

(спомени даже не са ми и нужни).

 

Любов не остана за третия мъж.

Но той си я иска!!!

Пътеки изравя към мойто сърце.

А в мене e чисто.