МАРИЯНА КАДЕМОВА - ГОРА ОТ МИСЛИ...

Марияна Кадемова е родена на 21 септември 1944 г. Завършила е Българската държавна консерватория. С литературна работа се занимава от 1973 г. Пише стихотворения, миниатюри, есета, разкази, афоризми, приказки, диалози. Първата й книга "Измерения" излиза през 2002 г. Следват я "Прагове","Вяра", "Рождение" и "Поздрав, Александра". Удостоена е с Наградата на Съюза на свободните писатели в България "Народни будители 2004". Удостоена е с Награда от Министерството на културатаза постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура по случай 24 май, Ден на българската просвета и култура ина славянската писменост. Изявява се в областтана художественото слово.                      

 

                                 ДВАМА

                             Провирам се
                             с непознатата материя.
                             Провираш се
                                      с тъмнината,
                             тръгнала оттук.
                             Все още ходът ни е
                             ход към връхна точка.
                             Все още силата,
                             равностойна на лост
                                      и на прът,
                             като че съществува
                                       случайно.

                             Малкото е пощадено
                                   от унищожение,
                             съвест и памет
                             са наименования не само
                                         за тук -
                             заставаме пред съвестта
                                и пред паметта си
                             и забавяме дъх...

                             Аз съм далеко
                                 от безразличието,
                             ти си далеко
                                    от спасението,
                             безразличие и спасение
                             се ослепяват взаимно,
                             а правото да бъдем чеда
                             на своята мечтателност
                             продължава напред;
                             ако синовете заминат,
                             спасението ще бъде ли
                                 източено до дъно?

                             Стъпвам на дъно
                                    от прегрешения.


                               НАДЕЖДИ

                             Майка ми се грижи
                             за камъка и за ръцете,
                             които са топли.
                             Камъкът и ръцете
                             съживяват надеждите си,
                             а надеждите привикват
                                        клетниците
                             да насядат под високия
                                             свод.

                             Майка ми провлачва
                                   кълчища за ризи
                             и държи стиската сено,
                             наречена да се очиства
                             от небрежните мушици.
                             А останалите мушици
                                     се опознават,
                             за да...

                             Спасителен пояс плува
                             сред всекидневието ни.



                            БЕЛИТЕ КЪРПИ

                             Вече оглеждам дървото
                                         за пъпки,
                             а пътят пред пъпките
                             е само гладък -
                             гледам на подвижността
                             като на отделно
                                         създание,
                             опознавам състоянието,
                             с което сме прегърнати
                                             сега.

                             Разтварям сили
                                      за спасение
                             и виждам на бъдещето
                                     белите кърпи
                             как съпровождат хляба,
                             запътен към всички.


                                 СТРАХ

                             Гора от мисли.
                             Принизяване на свят.
                             Неизбежност
                             за свободната ми крачка.

                             Провиждам в кристалче
                                          на глас,
                             провиждам в кристалче
                                          на дума,
                             провиждам в кристалите
                             на стремителните чела -

                             н я к а к  ме е имало
                             и  н я к а к  се е
                             крепяла цялостата ми -

                             измивам новодошлия страх
                             и оставам под течащата
                                               вода.


                                      АЗ

                             Раста слаба на вид.
                             Растежът ми обезсилва
                                         пламък.
                             Пръстта ме гледа
                             внимателно-строго,
                             а ти преместваш
                                     товара си
                             на по-топлото рамо.

                             Птиците пускат
                                      трохички -
                             аз да се грижа
                                        за тях,
                             аз да се удивявам,
                             че са с една душа.

                             Дишам, а до мен
                             друг живее моя живот.