РАДКА ИЛЧЕВА - БЕЗ ОЧИТЕ ТИ - НЕ МОГА!

ОЧИ

 

Без очите ти – не мога!

Видиш ли ме – те копнеят.

Бяга всяка бръчка строга,

а косите ти – сребреят.

 

Няма никой! Тук сме двама!..

Само ромоли реката.

Стели пролетна измама,

изненадва се самата.

 

 

Мили, прегърни ме силно

и не си отивай още...

Спри, спри времето мобилно,

тиха, звездна полунощ е.

 

Във очите ти потъвам...

Тази нощ ще бъда твоя.

Утро в сънищата спъвам.

Птица наруши покоя.

 

Без очите ти – не мога!

Няма никой! Тук сме двама!

Чезне моята тревога...

Влюбена река. Измама.

 

 

ВЪЗДИШКА

 

Зарежат ли лозата - плаче

и чува се въздишка лека.

Расте, нали е пеленаче

и гали моята пътека.

 

На вятъра сълзи дарява,

наднича във потайна доба.

С филùз валежи укротява,

заченат е живот в утроба.

  

Ресùла е лозата вече,

под кожици зърна едреят.

Мъжът ми идва отдалече:

две рожби в мене хубавеят.

 

Пенливо вино ще налее,

от теб, лозичке, ще отпива.

От щастие ще се разсмее,

но мене с поглед ще изпива.

 

На пламъка от свещ ревниво

и цвят, и вкус ще проверява.

Ще хвали чудото горчиво,

но с мене песен ще запява!

 

Горещи устни в теб ще впива,

нали си тъй неизтощима,

но нощем - аз съм самодива,

ще чака своята любима!



ХАЙКУ

Тичай, конче вихрогонче.

Ех, защо се счупи?

***

Наивно камъче препъва водата,

но изворчето блика, блика...

***

Заспала е котката.

Сега е време да ù завържа

звънец да се пазят мишките.

***

На прозореца чука врабче.

Гладно ли е, жадно

или самотно?

***

Овчарската торбичка

събира слънце за зимата.

***

Гайдар надува

гайдата.

Чувам плача на козлето.

***

Сянката върви с мен.

Ревниво ме следва.

Не съм сама.

***

Извор.

Пия на колене

и благодаря.

***

Дядовата къща.

Нежността на баба.

Споменът цветя полива.