ЙОРДАН ВАСИЛЕВ - ВЕЧЕ ПЕЯТ ПЕТЛИ...

                                                                     

НОВ КРАЙ НА „ТРАВИАТА”

вече пеят петли тромпети
за да носят светлина надежда че утре ще дойде че мъката ще свърши и ще цъфне зората Христос защото Той е любовта защото Той е виделината в мрака защото Той е животът всред гробовете измамно е да учиш да се трудиш да носиш скърбите на живота и да отидеш в нищото животът е ядене и пиене животът е страст до бездихание животът е преоткриване но сам по себе си пътят не е цел Исус дойде от Небето живя тук и отиде Отвъд за да имаме победа любов и вечност и да бъде покосена Оная с косата

 

 

  СЦЕНА

следобедът бе слънчев
когато те срещнах за първи път
чуруликахме си весело
като две чучулиги
и всичко бе песен
но настъпи нощта
бухалът се събуди
и ни погна
отървахме перушината
но не свихме гнездо
този свят не върви към добро
щом из него бродят
сови
ястреби
и лешояди
щом вълците
чакалите
и хиените
господаруват
и гледат да се облажат
със нас
бих искал лъвът да се сприятели с телето
мечката и агнето да пасат заедно
и малко дете да ги води
защото блажената надежда
се нарича
МИР

 

 

  АНЕЛИЯ

бяхме малки
и те поканих на танц
ти с радост прие
Анелия

говореше ми за любов
разпали пожар във мен
и у мен роди мъжа
Анелия

после обявих
дами канят
и ти ме покани
Анелия

танцувахме цял празник
а после ти си отиде
тебе виждам в нощта
Анелия

 

 

  ЗАМОЖНИЯТ ПРОСЯК

когато се погледна в огледалото
виждам
че бавно но сигурно
настъпва есента
и ти моя малка Арлекина
нахално
със силата на август
влезе в моята душа
и аз
нахално
ти взех номера на джиесема
дойде септември
и парфюмът ти ме омая
ще дойдеш ли
ще дойдеш ли в сиромашкото ми лято
слънце да стопли дома ми
да поправим вилата
и да стегнем селската ни къща
аз имам доста неща
но съм просяк
в любовта

 

 

  ПТИЦАТА НА СЪРЦЕТО

включих се в християнски чат
и четях как ти
сестрата
сама отстояваше истината
сред посетителите вълци
заговори рицарското у мен
като орел разпръснах
псетата на лъжеученията
и ти влезе в контакт със мен
тъмните сили бяха нащрек
и в следващия миг ти изчезна от екрана
колко молитви
колко трепети
докато ти ми отговориш по скайпа
писахме си
чух гласа ти
но никога не съм те виждал
непрестанно мисля за тебе
защото ти си гълъбицата на чистата вяра
орлицата която пази истината
и гугутката на любовта