ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ: ВАМПИРИ – КРЪВОДАРИТЕЛИ…

Отново по лъскавите магистрали, току що открити и вече за ремонт, бърза към нас поредният Великден. Празник християнски, светъл и облъхнат с добри помисли. Затова и правителството къса от хапката си - по 40 лв. бонуси за 1, 262 млн. пенсионери, чиято месечна пенсия не надхвърля 300 лв. Дядовци и баби, оказали се в кохортата богоизбрани, лакомо ще впиват ченета в свинското: 70 % внос, фрашкан с добавки и вода. Или в загадъчни агнешки мръвки, набори на Тиранозавър рекс. Също с надлежни документи, че всичко им е наред. Подходящи след правилна консумация за стомашно разстройство до безсъзнание. И на партидите с откровени запъртъци. Странно как прескочили неподкупните ни митнически бариери. За да бъдат тихомълком преопаковани и пробутани като снесени току що, още топли от далаверата. За останалите бивши трудещи се също има надежди. Омбудсманът Мая Манолова поде кампания богатите да дарят на бедните 20 лв., та и те да се облажат. Тази глупотевина намирисва на сиромахомилство и „повишаване“ на личния рейтинг. Резултатът, без да съм ясновидец, ще е хор от празнично скърцащи гладни стомаси. Ако са си платили радиоточката, старците могат в транс да слушат традиционните официални лъжи. Че държавата няма пари, но излизаме от кризата. Че сме остров на стабилността с всички произтичащи от това ужаси. А непрестанните протести на безработни, майки, полицаи, лекари, пчелари, ракиджии, фермери, таксиджии, мутанти и сънародникът ни Йети, е зрително-слухова измама. Театро на безделници, които не знаят какво искат. Не протестират само Народното събрание и правителството. Защо? Отдавна трябваше да спретнат грандиозен протест срещу протестите у нас. Например – пред Европарламента, или на Малдивите. Така ще разберем що за търтеи сме и черни неблагодарници. Преди броени дни какво представляват узнаха майките с болни деца. Наречени от високопоставен чиновник в Социалното министерство „кухи градински лейки“. Каквато държавата, такива и хрантутниците й. Ще кажа обаче, че на топло под кожуха й сред най-страшните, гноящи, болестно-заразни и взривоопасни язви е Народното събрание. Над 158 млн. лв. струва издръжката на депутатите му само за един мандат. Това е видимата страна на медала и съвсем не се изчерпва със закачката за евтините кюфтета, които били поглъщали. Лапането идва от много страни, без да е осветено от прожекторите на публичността. В Брюксел пък, само за месец, един депутат ни струва 30 хил. евро. При уж средна месечна заплата у нас 828 лв., което е приказка от шипковия храст за тълпата. Имаща много здраве, със или без пръстов отпечатък, че някога ще ги получава. Ужасяващото е друго – че 240 г.зоподайници откровено работят срещу собствената си родина и народ. Впримчени в тесни партийни интереси, задгранични поклони и личен келепир. Законите са налудничави – с един такъв „закон“ партийните формации, спечелили над 1 % от изборните гласове, общо получават 35, 6 млн. лв. всяка година. От 1989 г. досега друго недоносче – Законът за МВР, е преправян и допълван 60 пъти. Каква полиция чакаме и какви към нея, образно казано, пет лева… В парламентарната зала след поредните избори цъфват все по-уродливи партии, представени от дебили. Неподготвени за държавническо мислене, интелектуално ограничени, прости, груби и арогантни. Кому са потребни, освен на собствената си кесия? На кого подобрява хала фекалната, нескончаема лавина от избори? Готованците, „облечени“ в народно доверие чрез фалшифициране на изборните резултати, сядат върху буренясало гробище. Страната е призрак – без национално стопанство, първенство на закона, работещи институции и бъдеще. Всеки опит за реформа буксува и всеки следващ корупционен скандал се размива в медийното пространство безмилостно-брутално. Излишно е да казваме, че между „горе“ и социалното дъно зее яма без дъно. Но е добре да припомним, че и правителството е гноен апандисит, подхранван от Парламента. Авторитарно в същността си, безпомощно да свърши нещо полезно. Освен да крънка от международните банки заем след заем. Само че България изплаща по главници и лихви по външния си дълг около 880 млн. долара годишно. Откъде? Докога? Не е важно, важна е властта – сладко упоение за пръкнали се от нищото псевдочовеци. Накачулени по апетитните й меса като репеи. Идват и президентски избори. Поредните екзотики, готови да седнат върху одрискания стол на предшественика, вече дуят перки. С възхита узнаваме, че са приживе канонизирани светци, хранещи се с тамян и миро и с конци от вехтите си раса. Непознати им са скверни анатеми като „корупционен скандал“, „съдене на България в Страсбург за собствена изгода“, концесионни договори с ясна и за слепия файда, взаимно клепане на съперници пред силните в света и пр. Нито, разбира се, партийния фанатизъм, изкарал ги от тинята на безличието, където е истинското им място. Септември е далеч и докато Плевнелиев си събира от „Дондуков“ партушините, ще се нагледаме на интересни хватки. Как кандидатите ласкаво се ритат по кокалчетата. Даряват си компромати и през ТВ екрана си показват другарски среден пръст. Тълпата ще реве с пълно гърло от възторг и ще консумира зрелища без хляб. Защото цената му, както на всички основни стоки, пак е под въпрос. Уж годината била кишава, но и сушава, та едрите земевладелци ще видят, ама без картелно споразумение. Каквото, оказа се, нямало при горивата, нито при лекарствата, нито даже при погребалните услуги. Нямало разбойничество и при раздаването (продаването) на шофьорски книжки, нито във фонд „Земеделие“, нито в Панама гейт, нито даже в осъдителните присъди за високи скорости. Където крив се оказва сплесканият на зебра пешеходец, неизбягал овреме. Скоро пък, по идея на една пръкнала се и още преди това умряла партия, ще имаме средна класа. Минималната работна заплата е 420 лв., на членовете на Висшия съдебен съвет – близо 7 хил. лв. Тоест, средно у нас заплатата е към 4 хил. лв. Пей, сърце, от едно гърло с два гласа. А вече сериозно: ако българският народ иска добруване, трябва сам да си го извоюва. Чрез национално разбирателство и практическо противодействие на яхащите го канибали. Помогни си сам, да ти помогне и Господ. Има и друг вариант, споменат в „Напаст Божия“ на Елин Пелин: „И нека като жабите, кога им пресъхне блатото – да прокълнем и умрем". Комуто както е угодно. Но на жабешкия вариант аз не съм съгласен…
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-0…/305-georgi-n-nikolov