ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ – АКТУАЛНО: ТУРСКАТА ФИЛМОВА ИНВАЗИЯ

Плановете “Дълес” и „Ран” вече дадоха своите горчиви плодове. За четвърт век България е полуразрушена, а българите, които доскоро бяхме сред най- образованите и културни народи в света, вече слязохме на друго културно стъпало. Това беше и мечтата на нашите нови политици, заграбили на два пъти властта с машинации и без проблеми. Те отдавна разбраха, че ниското образование и култура са гаранция за техния успех и затова насочиха усилията си в това – да „реформират” / точната дума е да съсипват!/ нашата култура и духовност. Резултатите са вече налице , а бъдещето още по- тъжно. Като връх на всичко това бе и натрапването на един мултак- небългарин за министър. И вече втори мандат той усърдно работи в тази посока.

Думата ми сега е за турската филмова инвазия, която започна преди пет години с „Дни на турското кино” в София и продължи с нашествието на турските телевизионни сериали по главните и най- гледани канали – телевизията с небългарското име BTV, TB 7 и телевизията, в която всичко е шоу и няма култура, Нова ТВ. Не мога да кажа какъв е точният брой на тези „шедьоври” на седмото изкуство от Анадола, но четох някъде че от 2011 до 2013 били повече от 35! А сега казват, че са около 50! При положение, че тези телевизии почти не показват български филми или го правят твърде рядко, че добро и стойностно кино от Западна и особено от близката нам Източна Европа от тях почти не се излъчва. Да не говорим за опера, балет, симфонична музика и дори оперета. В техните програми те са просто „табу”! А останалото са американските екшъни, фентъзи, ужаси и други „възпитаващи” децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки. От нашите екрани, за разлика от Руската или Румънската телевизии, почти липсват продукциите на ВВС и Франция, екранизации на класическите автори, сериозните, истински художествените филми. Да не говорим за архивното или студийното кино. Затова пък гледаме фалшификати като „Великолепният век” / там анадолците са предрешени като същински ренесансови благородници от Флоренция/ и „Падането на Константинопол”/ в него поробените християни направо приветстват своите поробители!/, както и сериалите със съвременна тематика. И така тези канали ни натрапиха, в прайм- тайма / извинете за чуждицата, най- гледаното време!/ : „Листопад”, „Звезди от Босфора” , „Семеен сарай”, „ Под липите”, „Забраненият плод”, „Горчива любов”, „Късчета живот”... Да, „Късчета живот”! Заглавието обобщава претенциите на анадолските им продуценти – да ни представят живота в днешна Турция. Тази определено азиатска страна, присъстваща едва с няколко процента от територията си в Европа, но с претенции за членство в ЕС, за разлика от нашата – не жали средства и усилия за своята масирана културна пропаганда. Целта е една: инвазията на Турция на Балканите, през България, до Унгария, както заявиха открито и нагло неоосманистите. Всъщност, Турция вече нахлува във всички области на живота в България. И затова и тези продукции, въпреки претенциите си, звучат нереалистично, определено пропагандно.

Те са заснети преди всичко в новата и старата столици / Цариград и Анкара/ и представят един идеализиран образ на Турция. Ту няма да видите нито мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, тормоза над кюрдското население, нито примитивните турски обичаи като Рамазана, нито Сюнета / обрязването на малките момчета/, нито ще чуете отвратителния вой на имама от минарето / по пет пъти на ден, както е и за наш срам и у нас!/, нито зверското убиване с камъни на млади жени от техните близки, които били прегрешили...

Затова пък ще видите комфортни интериори, луксозни лимузини, млади и много красиви, гримирани жени с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете пък са английски джентълмени, а младите – изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари...

Нашите зрители, особено някои дами на възраст, се впечатляват от морала и добродетелите, които се проповядват в тези сапунки. Там за корупции, кражби и изневери не може да става и дума! И това е може би единственото добро нещо в тях. Но образът е на Турция тук е определено неверен, фалшив, подсладен от премногото локум и шербет.

И все пак, питам нашите телевизии, които произвеждат кино и сериали, а също и културното ни министерство и : защо трябва да допускаме тази турска културна инвазия? Защо ние не произвеждаме достатъчно и добро кино, та трябва да търпим тези сурогати? Вредата от тях е очевидна. Имаме богато литературно наследство – имаме класици на българската литература, имаме велики личности: писатели, музиканти, художници, артисти. Не правим филми по тях и за тях. Ще спомена отново руснаците и румънците, които са най- близо до нас. Там почти не е останал автор или книга, а също и голяма личност, която да не е била обект на киното. А у нас няма нито един художествен филм за Вазов, за Владимир Димитров- Майстора, например, или за Елин Пелин или „българския славей” Христина Морфова. И вместо да се създават филми и сериали по великите опуси на Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Стоян Загорчинов, Фани Попова- Мутафова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Антон Дончев, се произведоха такива отблъскващи продукции като „Дзифт” / на арабски „смола”/, „Мисия Лондон” или „Източни пиеси”, които, за разлика от турските филми и сериали, създават един грозен и отблъскващ негативен образ на България.
http://svobodenpisatel.org/…/2013-01-…/379-ognyan-stamboliev